Може ли бащата да получава семейните помощи, ако родителите не са сключили брак?

Все повече млади семейства в България избират да живеят на семейни начала, без да сключват граждански брак. Това често поражда въпроси, свързани с правата и задълженията на родителите при отглеждането на дете. Един от най-честите казуси е дали бащата може да получава семейните помощи. Отговор на този въпрос дава Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Съгласно Семейния кодекс, всеки родител носи родителски права и задължения спрямо своите непълнолетни деца – независимо дали е в брак. Родителите имат равни права, дори когато не са сключили граждански брак.

Според чл. 3, т. 2 и т. 3 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), право на помощи имат семействата на български граждани, които отглеждат децата си в страната. Това включва и семейства, в които само единият родител е български гражданин, стига децата да притежават българско гражданство и да живеят в България.

Кой се счита за „семейство“ по смисъла на закона?

ЗСПД определя различни категории семейства. Освен съпрузите и самотните родители, за „семейство“ се считат и двама съвместно живеещи родители без граждански брак, които споделят един и същ настоящ адрес. Към това семейство се включват техните:

• ненавършили пълнолетие деца;

• пълнолетни деца, които все още учат в средното образование, но не са навършили 20 години (ако не са сключили брак и са родени или припознати от родителите).

Какви са условията за получаване на месечна помощ?

Месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование (но не по-късно от навършване на 20 години) не се отпускат автоматично. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, помощите се предоставят на семейства, които:

• имат средномесечен доход на член от семейството под определен праг, указан в Закона за държавния бюджет;

• живеят постоянно в страната;

• отглеждат дете, което:

  1. не е настанено извън семейството по реда на Закона за закрила на детето;

  2. редовно посещава задължителните подготвителни групи в детска градина или училище (ако това не е възпрепятствано по здравословни причини);

  3. посещава редовно училище до завършване на средно образование;

  4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи;

  5. живее постоянно в България.

Как се подава заявление?

Помощите се отпускат от дирекциите „Социално подпомагане“ въз основа на подадено заявление-декларация, придружено от необходимите документи. Заявлението може да бъде подадено:

1. лично – с представяне на лична карта за справка;

2. по пощата чрез лицензиран оператор или електронна препоръчана поща;

3. по електронен път с квалифициран електронен подпис;

4. чрез електронна административна услуга съгласно Закона за електронното управление.

Ако дирекцията не може да събере нужната информация по служебен път, към заявлението се прилагат документи съгласно чл. 17, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗСПД, включително:

• удостоверение за доходите на семейството за последните 12 месеца;

• служебна бележка от личния лекар на детето (или от регионалната здравна инспекция, ако няма избран личен лекар), че са направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи.

Кой може да получава помощта?

При съвместно съжителство без брак, заявлението се подава съвместно от двамата родители. В него се посочва титулярът, който ще получава помощта. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ППЗСПД, ако майката даде изрично писмено съгласие в заявлението, бащата може да бъде титуляр и да получава средствата.

Къде да се обърнете за информация?

За допълнителни въпроси, заинтересованите лица могат да се обърнат към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Контакти и телефони на всички териториални структури на Агенцията за социално подпомагане (АСП) са налични на нейния официален сайт. За връзка с АСП може да използвате и:

• електронна поща: ok@asp.government.bg

• горещ телефон за граждани: (02) 935 05 50

Какво беше променено:

• Подобрена структура: обособени раздели с подзаглавия за яснота и навигация;

• Стилово изглаждане: премахната излишна повторяемост, юридически език адаптиран за широката публика;

• Корекции на правопис, пунктуация и формулировки;

• Въведена четивна логика и акценти върху практическите действия.