Българският мъжки национален отбор по волейбол доказа, че сърцето, характерът и духът никога не бива да се подценяват. Насред претъпканата с над 12 000 зрители зала в Гданск, трибуните бяха готови за рутинна полска победа. Но те получиха урок. Урок по воля и спортна лудост от момчетата на Джанлоренцо Бленджини, които победиха Полша с 3:2 (17:25, 25:22, 25:23, 27:29, 15:11) в мач от последната седмица на Лигата на нациите.
А кой беше противникът? Световният №1, европейски шампион, олимпийски и световен вицешампион. Цялата зала бе зад тях. И пак не стигна.
Това е най-голямата победа на България за последните две десетилетия – не само заради резултата, а защото дойде срещу най-добрите, в тяхната крепост.
Бленджини стартира с младия Симеон Николов, въпреки че не бе напълно възстановен от травма в глезена. В хода на мача на терена влезе Стоил Палев, който внесе спокойствие и точност в разпределението.
Полша започна силно – след 12:12 в първия гейм просто ни прегази с 25:17. Но България не се огъна. Във втория гейм поведохме, после губехме, но изравнихме при 20:20. Тогава Венислав Антов запали искрата от сервис и довършихме започнатото – 25:22 и 1:1.
В третия гейм поляците пак поведоха – до 16:20. Но нашите стиснаха зъби, стигнаха до 21:21 и направиха пълен обрат за 25:23. На таблото вече светеше 2:1 за България.
Четвъртият гейм беше драма от друго измерение – 29:27 за домакините, които с огромно усилие се добутаха до тайбрек.
Но когато най-много боли – българският волейбол вади нокти. 15:11 в петия гейм и взрив в сърцата ни. Победа, която няма как да бъде подмината. Победа, която връща надеждата, че България пак може да бъде фактор сред великите.
И ако някой е мислел, че сме забравили как се побеждават гиганти – нека пусне записа от Гданск.
