В един все по-глобализиран свят милиони хора се пенсионират в чужбина, търсейки по-ниски разходи за живот, по-добър климат или възможност да бъдат по-близо до семействата си. Те имат пълното право да получават пенсиите си, отпуснати на базата на осигурителния им стаж, но това поставя пред социалноосигурителните институции едно голямо предизвикателство: как да се уверят, че парите достигат до законните бенефициенти и не се изплащат на починали лица?
Защо е необходима проверка?
Липсата на точна информация за пенсионерите, живеещи извън страната, създава сериозен риск от злоупотреби. Ето защо националните институции (като НОИ в България) са задължени да прилагат механизми за контрол, известни като „доказателство за живот“. Тези проверки са ключови за предотвратяването на измами и за избягване на сложните и скъпи процеси по възстановяване на неправомерно получени суми.
Методите за „доказателство за живот“
През годините са се утвърдили няколко основни начина за удостоверяване, че даден пенсионер е жив, като всеки от тях има своите особености.
- Лично явяване: Традиционният метод изисква пенсионерът да се яви лично в държавна служба, консулство или банков клон. Той трябва да представи валиден документ за самоличност и често да подпише формуляри, с което потвърждава, че е жив.
- Удостоверение за живот: Бенефициентът може да получи такъв документ от местен орган, като например нотариална кантора или служба по гражданско състояние. След това удостоверението се изпраща по пощата до институцията, която администрира пенсията.
- Дигитални методи: С развитието на технологиите все повече държави въвеждат модерни решения. Това включва използването на онлайн платформи и мобилни приложения, където пенсионерите могат да потвърдят самоличността си чрез видеоклипове, лицево разпознаване или други биометрични данни. Някои институции използват и видеоразговори за отдалечена проверка.
- Чрез финансови институции: В някои случаи банките, които обработват плащанията, могат да изискат периодично явяване на пенсионера или да следят за активност по сметката му, като например извършване на разходи с банкова карта.
Предизвикателства и бъдещето
Въпреки напредъка, прилагането на тези методи е неравномерно в световен мащаб. Докато някои страни са дигитализирали процеса, други все още разчитат на по-бавните и неудобни традиционни методи, което създава трудности за пенсионерите, живеещи в отдалечени райони.
Въпреки че някои администрации са избрали изобщо да не изискват задължително доказателство за живот, а разчитат на алтернативни контроли, за да гарантират целостта на данните, това не отменя нуждата от модернизация. Дигитализираният процес, достъпен през мобилни приложения и уебсайтове, е пътят напред. Той преодолява географските бариери и осигурява по-достъпна и ефективна услуга за всички пенсионери по света.
