В разгара на лятото българските дини вече са по пазарите, но цените им крият горчива истина. Докато прекупвачите предлагат на производителите едва 40-50 стотинки за килограм на едро, до крайния клиент цената се покачва над един лев и често достига 1,20-1,50 лева за килограм.
Зад този проблем стои ежедневният труд на семейства като това на Петрови от ямболското село Зимница. Едни от най-големите производители на дини в региона, те са на полето от 5 сутринта до късно вечер. Иван Петров, музикант по образование и учител по музика, се отказва от изкуството, за да се посвети на земеделието и агрономството, продължавайки семейната традиция.
Как да изберем най-сладката диня?
Семейство Петрови споделя своите тайни за разпознаване на узрял и сочен плод.
- Погледнете дръжката: Тя трябва да е изсъхнала, а динята да има жълто петно на мястото, където е лежала на земята.
- Търсете „точките“: По-бледи или жълтеникави точки по кората означават, че вътрешността е розова.
- Доверете се на слуха си: „Когато е узряла, трябва да звъни. Когато е презряла, се чува тъп звук“, обяснява Георги Петров.
Разходите срещу ниските доходи
Въпреки повече от 20-годишния опит, Петрови трудно покриват разходите си. За да не загубят реколтата, която е силно нетрайна, те са принудени да продават на безценица на прекупвачите.
„Когато търговецът вземе динята на 40 стотинки, ние отиваме на пазара и я виждаме на 1,20 или 1,50 лева. Ние я даваме на безценица, а те я продават на тройна цена“, разказва Мария Петрова.
„Разходите ни са много големи. Когато приходите не са над 60 стотинки, ние работим само за удоволствие“, добавя Иван. Той обяснява и още една особеност: големите дини, които по правило са по-вкусни, се търсят предимно на морето. В техния регион хората нямат възможност да ги купят заради по-високата им цена и предпочитат по-малките плодове.
