В почивния понеделник много хора избраха за своя туристическа дестинация Пловдив. Направиха го и наши приятели от София. С радост влязохме в ролята на екскурзоводи и скоро гордостта, че имаме какво да покажем, се смеси със срама от неуредиците.
Като за начало избрахме да се качим в Стария град по стълбите от северната страна на тунела. Оказа се, че са в безобразно състояние, покрити както със засъхнали, така и с все още мокри петна от урина. Излязохме на панорамната площадка над тунел, която се оказа изрисувана с графити, за съжаление не в най-добрите традиции на уличното изкуство.
Пътят ни отведе до Античния театър, където удоволствието от разходката се завърна. После се отбихме в църквата „Свети Димитър“, където за съжаление не успяхме да им покажем аязмото поради ремонт. Поехме към Небет тепе с идеята да видим всичко по пътя. Етнографският музей беше затворен, защото винаги почивал в понеделник… Тълпите туристи надничаха през дупките в оградата с надежда да зърнат нещо от великолепната сграда. По улицата неспирно преминаваха автомобили, които с мъка се разминаваха в двете посоки. И защото те бяха „малко“, нагоре и надолу на няколко пъти премина строителен камион. Оказа се, че музеите не работят, но пък бригадата на Небет тепе беше там, седнала на сянка в един ъгъл. Туристите бяха плъзнали навсякъде из уж затворения за посетители строителен обект. В последствие установихме, че Балабанова къща също е затворена.
Не може в такъв момент да не си зададем няколко въпроса. Толкова ли е трудно да се поддържа хигиената на града поне в туристическата част? Боклуците са навсякъде, всяко закътано място е тоалетна. По главната улица на Стария град се виждат фекалии от животни. И какъв бизнес развиваме, след като в почивен ден, в който градът е пълен с живот, голяма част от забележителностите са затворени? Какви са тези камиони? Няма ли кой най-накрая да забрани достъпа на автомобили? Достатъчно е човек само да види какви нови къщи са вдигнати в архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ под закрилата на ЮНЕСКО, за да му стане лошо.
И въпреки всичко, приятелите ни си тръгват щастливи и удовлетворени. Няма друг такъв град в България като Пловдив, казват те. Толкова много е преживял, ще преживее и нас.
НЕ ПРОПУСКАЙ ДА ПРОЧЕТЕШ