Търговците в България няма да имат право да повишават цените на стоки и услуги без основателна причина до края на 2026 г. Тази промяна е част от Закона за въвеждане на еврото, който предстои да бъде обсъден в бюджетната парламентарна комисия днес.
При нарушение на това правило, търговците ще подлежат на сериозни глоби – 0.5% от годишния им оборот при първо нарушение и 1% при повторно.
Забраната за необосновано повишаване на цените ще бъде в сила през целия период, в който стоките ще се продават едновременно с цени в левове и евро – от 8 август 2025 г. до края на 2026 г. Този удължен срок, който първоначално е бил едва един месец (времето за двойно обращение), сега е изрично фиксиран с друга промяна в закона. Проектът на промяна специално уточнява и какво се включва в понятието „обективни икономически фактори“, които могат да оправдаят поскъпване – например повишение на цените на суровини, електричество, горива или минималната заплата. При липса на такива фактори, повишаването на цените ще се счита за спекулативно, както е посочено в документа.
Задължения за големите търговци и контролни органи
Големите търговци с оборот над 10 милиона лева ще трябва всяка седмица да публикуват онлайн цените на основни стоки от потребителската кошница. Неспазването на това изискване ще води до глоби между 10 000 и 100 000 лева, а при повторно нарушение – до 200 000 лева. Контролът ще се осъществява от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП). Те ще имат право да изискват информация за формирането на цените и за компонентите на крайната цена. При отказ за съдействие, глобите ще варират от 5000 до 100 000 лева, а при повторно нарушение – до 200 000 лева.
Изисквания за ценообразуване и други мерки
Цените в магазините ще трябва да се изписват по ясно и еднакво видим начин – с еднакъв размер, вид и цвят на шрифта. Изключения от двойното обозначаване ще има за цени, които се отпечатват от електронни везни, автомати и самообслужващи устройства. Правителството ще може временно да предприема мерки срещу прекомерно покачване на цените, включително и на лекарства, които не се покриват от Здравната каса. За таксиметровите услуги двойното обозначаване на цените ще започне от 31 октомври 2025 г., предвижда още една промяна в Закона.
Сдружението за модерна търговия изразява сериозни опасения
Сдружението за модерна търговия (СМТ) изрази сериозни опасения относно предложените промени в Закона за въвеждане на еврото, които ще бъдат обсъдени днес следобед в Комисията по бюджет и финанси в парламента.
Според СМТ, промените са предложени в изключително кратък срок – само две седмици преди законът да влезе в сила – без да е спазен установеният ред за обществени консултации и предварителна оценка на въздействието. От сдружението посочват, че липсват обосновани мотиви, публикувани доклади и прозрачност по отношение на необходимостта от измененията. Организацията смята, че част от предложените текстове излизат извън целта на закона, която е да улесни техническото въвеждане на еврото. Те включват например регулации за контрол върху цените, които по своята същност трябва да се обсъждат отделно и в диалог с всички засегнати страни. Като пример от СМТ посочват, че подобни разпоредби не са включени при преминаването към еврото в други страни, като Хърватия.
„Особено притеснителна е предложената забрана за увеличаване на цените на стоки и услуги, освен ако не са налице „обективни икономически фактори“. Това създава сериозни рискове поради неясното тълкуване на термина, широките правомощия на контролните органи и възможността за прилагане на много високи санкции, особено спрямо големите търговци“, отбелязват от организацията. Според СМТ това може да доведе до дефицити и ще обезкуражи бизнеса да намалява цените, дори когато има такава икономическа логика. Освен това, динамиката на цените зависи от множество пазарни фактори, включително доставни цени, потребителско търсене, разходи за транспорт, заплати и други елементи, които не могат да бъдат регулирани с обща забрана.
Сдружението също така посочва, че някои от новите изисквания не могат да бъдат технически изпълнени в рамките на две седмици. Освен това се дублират правомощията на различни държавни институции като НАП и КЗП, които получават право да налагат едностранно срокове и санкции. Размерът на глобите, предвиден за определени нарушения, е увеличен в пъти и според СМТ това е напълно непропорционално и в противоречие с основни принципи на правото в ЕС.
Допълнително притеснение буди и предложението Министерският съвет да получи широки и неясно определени правомощия за въвеждане на допълнителни мерки. Това би довело до несигурност за търговците, тъй като подобни решения могат да се променят бързо и без предвидимост, за разлика от законовите норми, посочват от организацията.
СМТ изразява надежда, че техните аргументи ще бъдат взети предвид и че законопроектът ще бъде цялостно преработен въз основа на задълбочена оценка на въздействието и съобразеност с българското и европейското право.