През 2024 г. пазарът на труда в Европейския съюз показва интересни тенденции по отношение на заетостта на непълно работно време, особено когато става въпрос за гражданство и пол. Според данни на Евростат, цитирани от „Фокус“, гражданите на държави извън ЕС и тези на ЕС, живеещи в друга държава членка, са по-склонни да работят на непълно работно време, отколкото местните граждани.
Кой е по-склонен към работа на непълно време?
През 2024 г. гражданите на държави извън ЕС са съставлявали най-голям дял от работещите на непълно работно време в общата заетост в ЕС – 22,2%. Веднага след тях се нареждат гражданите на ЕС, пребиваващи в друга държава от ЕС, с 20,8%. За сравнение, гражданите на ЕС, пребиваващи в собствената си страна, са имали значително по-нисък дял – 16,6%.
Десетгодишна тенденция: Намаляване на заетостта на непълно време
Анализът на данните от последните десет години (2014-2024 г.) показва, че гражданите на ЕС постоянно регистрират най-нисък дял на заетост на непълно работно време. Като цяло, делът на заетостта на непълно работно време в общата заетост от 2014 г. насам показва тенденция на спад и в трите категории. Този спад е особено забележим сред гражданите на държави извън ЕС, чиито нива са се стеснили до тези на гражданите на ЕС, пребиваващи в друга държава от ЕС.
Жените водят при заетостта на непълно време
Независимо от гражданството, жените в ЕС значително по-често работят на непълно работно време в сравнение с мъжете. През 2024 г. най-голямата разлика между половете е регистрирана сред гражданите на друга държава от ЕС: 35,8% от заетите жени работят на непълно работно време, докато едва 7,9% от мъжете от тази категория са избрали такъв тип заетост.
Сред жените от държави извън ЕС 36,8% са били заети на непълно работно време, срещу 11,8% при мъжете. При гражданите на собствената си държава съотношението е било 27,0% за жените и 7,4% за мъжете, което също показва значително преобладаване на жените в заетостта на непълно работно време.
