Бившият секретар на президента по правни въпроси и ексминистър на правосъдието Крум Зарков изрази сериозна загриженост относно дейността на Антикорупционната комисия и реакциите на управляващите към нея. В студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS той даде пример с абсурден казус, при който инспектор от КПК се е обадил на депутата Богомил Петков с искане за информация какво е правил, докато е бил кмет, въпреки че Петков никога не е заемал тази длъжност.
„Тази случка трябва да предизвика реакция на Антикорупционната комисия, но такава няма. Има много сериозно разминаване между общественото възприятие за дейността на тази комисия и реакцията спрямо нея от страна на управляващите“, коментира Зарков.
Задържането на кмета на Варна и „порочното“ правосъдие
Зарков коментира и задържането на кмета на Варна Благомир Коцев, определяйки мярката за неотклонение като „напълно непропорционална“ спрямо съответното обвинение. Той обясни, че „задържане под стража“ е най-тежката мярка и се прилага при вероятност лицето да се укрие или да възпрепятства правосъдието. По думите му, в случая с Коцев това е трудно осъществимо, тъй като става дума за публична личност и разследване, което е текло дълго преди това.
Зарков подчерта, че се случва „нещо порочно“, а именно, че „тези хора са наказани, преди да бъдат осъдени„. Според него това дава повод на обществото да вижда в действията срещу Коцев политическа репресия и опит за неговото отстраняване чрез наказателно преследване.
Сагата с главния прокурор и ВСС: „Законът не се спазва“
Бившият правосъден министър засегна и темата за статута на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор. „Борислав Сарафов не е изпълняващ функциите главен прокурор, ако законът се спазва. Прокурорската колегия на ВСС проведе разговор, в който решиха, че този закон не се прилага за Сарафов. Но официално решение няма, защото Прокурорската колегия знае много добре, че то би било незаконосъобразно“, обясни Зарков.
Той посочи и контраста с действията на Съдийската колегия на ВСС, която „направи нещо коренно различно – приложи този закон по сходен казус“. Зарков е категоричен, че „този Висш съдебен съвет – най-дълго служилият в историята, тълкува закона превратно.“ Той постави въпроса какво мисли самият Сарафов и как той чете Закона, тъй като е „отговорник на институцията, която следи за законосъобразността на всички.“
Според Зарков, към момента България няма главен прокурор, а причината за това е отказът на няколко народни събрания да изберат нов Висш съдебен съвет. Той допълни, че членовете на ВСС се възползват от това, за да „продължат мандата си безкрайно“. Нито институциите, нито Народното събрание реагират на тази ситуация, като Зарков смята, че „всички те считат, че ще излязат от ситуацията, като заметат тази тема под килима до 30 септември”.
„Тогава те очакват Конституционният съд да се произнесе по дело, инициирано от Сарафов, срещу спирането със закон на процедурата по неговия избор за титуляр. Ако то бъде отменено, това означава, че ВСС с изтекъл мандат ще може да избере титуляр за главен прокурор и така да завършат тази процедура – с гласуване и избор на единствения кандидат, който се появи”, обясни още Зарков. Следващата стъпка е издаване на указ от президента, който може да го върне веднъж, след което трябва да се съобрази, но няма срок, в който да го направи.
Удар по Конституционния съд и „домова книга“
Зарков коментира и новината, че Конституционният съд не е успял да вземе решение за промените в Конституцията, касаещи възможността на президента да избира служебни премиери от т.нар. „домова книга“. Той определи това като „още един удар по авторитетна институция“.
„Заради тази невъзможност КС да реши това дело „домовата книга“ остава – с всички проблеми, които това създава, и с възможност в политическа криза за институционален блокаж“, завърши Зарков.
