Индустриалното производство на храни е сложен и строго регулиран процес, който изисква задълбочени познания по химия и други дисциплини. Това заяви технологът по храните инж. д-р Ивайла Сопотенска в съботното издание на „България сутрин“. По думите ѝ, макар всеки да има опит в приготвянето на храна в домашни условия, индустриално произведените храни са резултат от стандартизиран процес, изучаван във висши учебни заведения.
„Човек няма как да познава храните, без да знае химия“, подчерта инж. Сопотенска. Тя разказа, че нейното влечение към науката, химията и френския език я насочило към тази област още от началото на следването ѝ през 2008 година. „Дисциплината, която завърших, главно се преподава на френски. И родителите ми, и баба ми, и дядо ми са хора, посветени на науката“, допълни тя.
Развенчаване на митовете за пърженето и зехтина
Според инж. Сопотенска, митовете, свързани с храните, трудно се развенчават. Тя посочи като пример разпространеното схващане за вредата от пърженето със зехтин.
„Това е мода при храните – определени групи храни да бъдат определени за вредни, некачествени, след това се налага на хора като мен да отговаряме, че това не е вярно“, коментира технологът в ефира на Bulgaria ON AIR. „Когато се погледне съставът на зехтина, става ясно, че той е подходящ за пържене. Това, което е вредно при пърженето, е пероксидацията на липидите, тоест част от мастните киселини, които се съдържат в олиото, подложени на термична обработка, могат да образуват свободни радикали, които е доказано, че са вредни за здравето.“
Тя обясни, че основната разлика между олиото и зехтина е в съотношението на моно- и полиненаситените мастни киселини. Олиото съдържа 20% мононенаситени мастни киселини, докато зехтинът – 70%. Именно по-високото съдържание на мононенаситени мастни киселини прави зехтина по-устойчив на високи температури.
Индивидуален подход към храненето и истината за глутена
Инж. Сопотенска подчерта, че при съставянето на хранителен режим е изключително важно да се вземе под внимание индивидуалното състояние на човека.
„Не можем да извадим максима, която да е валидна за всички. Има много фактори – пол, възраст, заболявания. Това може да се направи само от квалифициран лекар, който е диетолог“, категорична е тя.
Като пример за друг устойчив мит, който я „тормози“, тя посочи лошата слава на глутена. „За хората, които не страдат от глутенова непоносимост, глутенът не е вреден. Има и домашни тестове, които разкриват дали имаме поносимост към глутена. По последни данни 1% от населението страда от глутенова непоносимост, като тя може да бъде вродена или придобита“, поясни инж. д-р Ивайла Сопотенска.
Интересен факт, според нея, е, че шипката съдържа повече Витамин C от годжи бери, което често е сочено като един от най-добрите източници на този витамин.
