Значителни промени в Законопроекта за въвеждане на еврото предвиждат строги имуществени санкции в размер между 5 000 и 1 милион лева за търговци, които недобросъвестно формират цените си по време на периода на двойно обозначаване (в левове и евро). Освен това, големите търговски вериги може да бъдат задължени да публикуват ежедневно крайните продажни цени на всички стоки и услуги от голямата потребителска кошница на своите уебсайтове, вместо седмично, както беше предвидено първоначално.
Тези предложения за изменения и допълнения между първо и второ четене са внесени от депутати от ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало, сред които председателят на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев, Йордан Цонев и Деница Николова, пише БТА.
Нови размери и критерии за глоби
Според внесените промени, които предстои да бъдат разгледани, глобите за недобросъвестно формиране на цените в периода от 8 август тази година до края на 2026 година ще се определят въз основа на продължителността и тежестта на нарушението, както и от оборота на съответния търговец.
За нарушители – юридически лица и еднолични търговци – се предвижда имуществена санкция от 5 000 лева до 100 000 лева, а при повторно нарушение – от 10 000 лева до 200 000 лева. За предприятия с оборот над 50 млн. лева за предходната година, санкцията може да бъде определена и като процент от оборота до 0,5%, а при повторно извършване на същото нарушение – до 1% от оборота. Във всички случаи обаче имуществената санкция не може да надхвърля 1 млн. лева. Когато няма реализиран оборот за предходната финансова година, той ще се определя за период до 12 месеца назад от момента на установяване на нарушението.
В първоначалния вариант на законопроекта имуществените санкции за юридически лица и еднолични търговци се изчисляваха единствено като процент от оборота (0,5% и 1% за първо и второ нарушение), без разделение на база стойност на оборота и без максимален праг на глобата.
Ежедневна публикация на цените и нови дефиниции
Предложенията предвиждат още търговците на дребно с оборот над 10 млн. лева за предходната година да публикуват ежедневно до 7:00 часа сутринта на интернет страниците си (в машинночетим формат) информация за крайните продажни цени на всички предлагани стоки от голямата потребителска кошница. В първоначалния вариант на законопроекта това трябваше да се случва веднъж седмично.
Публикуването на тази информация ще се извършва по методика, утвърдена от Комисията за защита на потребителите (КЗП). КЗП от своя страна ще създаде и поддържа публично достъпен интернет портал, където ежедневно ще се публикува информация за движението на цените въз основа на изнесените данни от търговците.
Предложенията изменят и текста, касаещ добросъвестното повишаване на цените: „В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно. При изменение на цените те са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи документи, относно наличие на обективни икономически фактори…“ Това е промяна от първоначалния текст, който гласеше: „В периода на двойно обозначаване търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори“.
За целите на новите поправки е претърпяла пълна промяна и дефиницията за „обективни икономически фактори“. Сега те ще включват „външни за търговеца… документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства (форсмажор) и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.
Поправките създават и дефиниция на „стоки от първа необходимост“, сред които хляб, мляко, яйца, ток, вода и топлоенергия за битови нужди, както и лекарствени продукти по лекарско предписание. При установяване на „рязко и значително“ нарастване на цените на тези стоки, Министерският съвет (МС) може да предприеме временни мерки, като предостави анализ на въздействието, срок на действие и механизъм за отчетност.
Разследвания и изисквания за информация
Националната агенция за приходите (НАП) и КЗП могат да изискват от проверяваните лица само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират искането писмено. Информацията, представляваща търговска, производствена или професионална тайна, ще се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита, като компетентните органи са длъжни да спазват установените изисквания за професионална тайна и да използват информацията единствено за целите на проверката.
Предвижда се още искане за информация да не може да обхваща период преди 1 януари 2025 година, освен при данни, без които проверката обективно не може да бъде извършена. В първоначалния вариант на промените определената дата бе 1 януари 2024 година.
Контрапредложения от други политически сили
Внесени са и контрапредложения. Асен Василев от ПП-ДБ и група народни представители предлагат отпадане на текста, забраняващ недобросъвестното покачване на цените, както и на правомощията на НАП и КЗП да изискват информация от търговците, новите размери на глобите и правомощията на МС да предприема временни мерки.
Предложение от Цончо Ганев от „Възраждане“ и група народни представители предвижда срок не по-малко от 5 работни дни, в които търговците да трябва да предоставят изисканата информация. Те също така предлагат МС да може да предприема временни мерки само след решение на Народното събрание. В друго предложение, внесено отново от Цончо Ганев, съвместно с Георги Хрисимиров, се предлага напълно отпадане на члена в законопроекта, който дава правомощия на МС да предприема временни мерки.
Предложение, внесено от Севим Али от АПС и група народни представители, предлага отпадането на изискването търговците да посочват публично продажните цени на лекарствените продукти, тъй като аптеките по Закона за лекарствените продукти не са задължени да поддържат интернет страница, а търговията на дребно с лекарствени продукти е една от най-строго регулираните дейности.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото, внесен от МС, ще бъде разглеждан на второ четене от Комисията по бюджет и финанси утре, сочи справка в сайта на парламента. Крайният срок за внасяне на предложения между първо и второ четене изтече днес.
