Впечатляващите 4,5% от населението на България е на воден режим, става ясно от данни, публикувани от Сметната палата. В отговор на тревожната ситуация, институцията ще извърши мащабен одит на тема „Осигуряване на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване“ за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г.
Предстоящият одит, включен в програмата за 2025 г., ще обхване Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), както и редица общини.
Одитният екип ще анализира управлението на водните ресурси за питейни нужди, дейностите за подобряване качеството на водоснабдителните услуги, рисковете при засушаване и предприетите мерки за устойчиво управление на водите. Специално внимание ще бъде обърнато на действията за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.
Основни проблеми, провокирали одита:
Сметната палата изтъква няколко ключови проблема, които налагат извършването на този одит:
- Нарастващ брой на населението на воден режим: Въпреки че системите за централно водоснабдяване покриват 99,4% от населението, ВиК операторите отчитат, че 297 населени места са на режим. По данни на Асоциацията на природните паркове, в 458 града и села в страната има часове и дни на безводие. Статистиката на НСИ показва тревожна тенденция – делът на населението с режим на водоснабдяване е нараснал от 1% през 2010 г. до 3,9% през 2020 г., достигайки 4,5% за 2023 г.
- Намаляващи питейни водни ресурси: Наличните възобновяеми пресни водни ресурси намаляват и са неравномерно разпределени. През 2019 г. те са били около 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981-2019 г. (над 100 млн. куб. м). Докладът за опазване на околната среда за 2021 г. предупреждава за възможен недостиг на вода в региони със слаби валежи, висока гъстота на населението и интензивни промишлени производства.
- Ниски нива на язовирите: Четиринадесетте язовира за питейно-битово водоснабдяване, управлявани от МОСВ, са запълнени на около 68% от общия си обем. Въпреки че към септември 2024 г. няма въведен воден режим за населените места, които се водоснабдяват от тези язовири, тенденцията за намаляване на притока се наблюдава вече трета поредна година (от 2022 г.). Още в началото на 2024 г. МОСВ е информирало заинтересованите страни за ниските нива и необходимостта от предприемане на своевременни действия.
- Замърсявания на питейната вода: Макар че 98,7% от доставяната питейна вода отговаря на изискванията, анализите към Националния инвестиционен план за ВиК (НИП) показват отклонения по редица индикатори. Наблюдават се повишени нива на хром, манган, магнезий, желязо, а в около 309 малки зони на водоснабдяване – и на нитрати, особено в райони с развито земеделие и животновъдство. Установени са и отклонения за съдържание на естествен уран.
- Огромни загуби по мрежата и амортизирана инфраструктура: Водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са изключително високи – 60%. Причина за това е недостатъчната поддръжка на водоснабдителните системи и съоръжения. Тръбите на водопреносната система са на средна възраст 36 години, а над 50% от водата е „неносеща приходи“.
- Недостатъчни инвестиции: Според оценка на Световната банка, необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на амортизираната водоснабдителна мрежа са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро. Въпреки че за постигане на качество на питейните води, съобразено с Директива 98/83/ЕО на ЕС, са нужни 7,3 млрд. лева, реално направените инвестиции във водоснабдяване са под 200 млн. лева годишно. Това показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с доста по-бавни темпове от необходимото.
Предстоящият одит на Сметната палата ще даде по-ясна картина на проблемите във водния сектор и ще предложи препоръки за тяхното преодоляване, с цел осигуряване на устойчив достъп до качествена питейна вода за всички български граждани.
