В откровен разговор пред Едуард Папазян от вестник „24 часа“, бизнесменът Христо Крушарски говори за дългогодишното си приятелство с Иван Славков – Батето и сина му Тодор. Думите му разкриват лични спомени и непознати детайли от живота на едно от най-емблематичните семейства в българската история.
От приятелство до политика: Спомените за Иван Славков
„Той ми беше като син. А с баща му се познавахме още от времето, когато той беше Иван – не Батето“, разказва Крушарски. Той описва приятелството си с Иван Славков като безрезервно, преминало през общи бизнес начинания и дори политически проекти.
Връщайки се към 1994 г., Крушарски разказва за среща с Тодор Живков, търсейки съвети за партийно строителство. „Живков попита: ‘Имате ли пари?’, а Батето му каза: ‘Нямаме, ама искаме да променим нещата'“, спомня си Крушарски.
Трагичният финал на Тодор Славков
С особена болка и обич Крушарски говори за сина на Иван Славков. „Тошко от баща си бе взел добротата. И уважението към хората. Но копирмашината вади бледи копия“, казва той.
Последната им среща е била изпълнена с шеги и безгрижие. Една седмица по-късно Крушарски получава съобщение от Тошко, което по-късно ще анализира като скрито сбогуване. Той цитира текста: „На дърти години разбрах каква е била ролята в живота ми. Да направя килийно училище в село Асен. Тук няма един да говори български. В целия регион вече всички са ми приятели, разбира се. Людмила Живкова проговори в мен. И имам мисия – просветно-културна. Благодаря ти за всичко“.
Крушарски е категоричен, че самоубийството на Тошко не е акт на слабост. „Това да извадиш пистолет и да се гръмнеш, не е каприз. Фаталното решение го е взел в трезво съзнание. Тошко не беше слаб“, твърди той.
В заключение, бизнесменът отправя упрек към всички, които спекулират с трагедията: „В България всеки говори за неща, до които нито е бил близо, нито знае, а само си фантазира“. С думите си той призовава за уважение към паметта на един мъж, чийто живот е бил неразбран.
