С нарастващата честота и интензивност на климатичните промени, учените все повече се тревожат за въздействието на екстремните горещини върху здравето на мозъка. Изследванията показват, че високите температури могат да влошат състояния като епилепсия, инсулт, деменция, множествена склероза и мигрена.
Механизъм на въздействие
Човешкият мозък е изключително чувствителен към промени в температурата. Обикновено той поддържа стабилна температура, но при високи външни температури механизмът за терморегулация се затруднява. Това може да доведе до нарушаване на клетъчната функция и да попречи на химичните сигнали, които невроните използват за комуникация. За хората с вече съществуващи неврологични заболявания тези нарушения могат да бъдат особено опасни.
Високите температури могат също да повлияят на ефективността на лекарствата, използвани за лечение на неврологични и психиатрични състояния, и да нарушат съня, който е ключов за здравето на мозъка.
Рискови групи и дългосрочни последици
- Епилепсия: Лошият сън, причинен от жегата, може да увеличи риска от пристъпи.
- Деменция: При пациенти с деменция горещите вълни са свързани с повишен брой хоспитализации и смъртни случаи. Причината е, че възрастните хора регулират телесната си температура по-трудно.
- Инсулт: Екстремната топлина е свързана с повишен риск от инсулт. Едно проучване установява, че смъртността от инсулт значително се увеличава в най-горещите дни.
- Психично здраве: Високите температури се свързват с повишена агресия, тревожност, депресия и дори риск от самоубийство. Заедно с това нараства и „климатичната тревожност“ – психологическият стрес от осъзнаването на екологичните заплахи.
- Бременност и инфекции: Екстремната топлина увеличава риска от преждевременно раждане, което може да доведе до невроразвитийни проблеми. По-топлият климат също така разширява обхвата на комарите, пренасящи заболявания като Зика и денга, които могат да причинят неврологични увреждания.
Горещите вълни могат да направят мозъка по-уязвим и към токсини, като компрометират кръвно-мозъчната бариера – защитният щит, който не позволява на вредни вещества да навлязат в мозъчната тъкан.
Въпреки че топлината засяга всички, въздействието не е еднакво. Учените продължават да изследват кои аспекти на високите температури – пикова стойност, продължителност или нощни спадове – представляват най-голям риск и как това се различава при различните хора.
