Много се говори напоследък за грозните огради на Небет тепе и някак другият обект от проекта „По крепостните стени на Филипопол“ – Източната порта – остана встрани от общественото внимание.
Източната порта на Филипопол е една от трите открити входно-изходни порти на Античен Пловдив. Тя е сред най-значимите обекти в безценното културно-историческо наследство на града. Стартът на археологическите разкопки беше даден от бившия кмет Иван Тотев, който тогава заяви, че: „90 на сто е проучена, но искаме да я възстановим в нейния пълен блясък.“
Обектът беше разкрит през 1976-1978 г. от археолозите Лилия Ботушарова и Елена Кесякова. Добре запазена и почистена е широката 13 м централна улица (една от най-широките в Римската империя), архитектурните елементи в римо-коринтски стил, тротоарите и останките от прилежащите сгради. Оттук е минавал пътят към Константинопол. Имало е издигната и почетна арка, вероятно построена по времето на император Адриан и свързана с неговото посещение в града.
По думите на Мая Мартинова, ръководител на екипа от Регионалния археологически музей, извършващ проучванията, Източната порта е обект с много висок потенциал за възстановка във вертикален план заради чудесно съхранената архитектура – база и капители. Запазени са надписи, които сочат че нейното строителство датира към 172 г. при управлението на император Марк Аврелий. На крепостната стена е открит и сектор с две кули, който датира от късната античност.
Източната порта вече придобива завършен вид. Предвидените реставрационни дейности са извършени, изправянето на колоните е приключило и са поставени капителите. Остават довършителни работи, сред които изграждане на рампа за инвалиди, тротоари, пешеходни пътеки, озеленяване, осветление и поливна система. Голяма част от архитектурните детайли, които не са използвани за колоните, ще бъдат експонирани в странични помещения.
Свършена е много работа и резултатите са безспорни. Но тук идва големият въпрос – трябваше ли цялата тази красота да бъде загрозена от всички страни с тази огромна, черна ограда? Трудно е да се каже на какво прилича повече този важен археологически обект – на туристическа атракция или на клетка за хищници в зоологическа градина. Представете си как ще изглежда ограждението след време, когато загуби блясъка си и се покрие с прахоляк от преминаващите автомобили. Хубаво е да се помисли за по-светли цветове, които не се набиват на очи и се сливат с пейзажа.
Оградите в града се множат. Очаква се да бъде оградена и Дондуковата градина. Пловдивчани вече започват да се питат дали тези съоръжения са продиктувани от нуждите на обектите или от нуждите на фирмата, която ги произвежда. Градът чака отговори от общината за тяхната законност и целесъобразност. Пловдивчани не са съгласни с това безобразно загрозяване на емблематични за града места, както и с унищожаването на безценна археология, която остава под бетона.
Нека си припомним как изглеждаше обектът преди:
