Докато обществеността обсъжда кои са най-добрите училища и области на Държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ), доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) разкрива тревожна картина за училищата на дъното. През 2025 г. средният успех на матурата е „Добър 4,27“, но над 200 училища остават с изключително ниски резултати.
Кои са училищата с най-ниски резултати?
Според доклада на ИПИ, в 202 български училища със среден успех под „Среден 3,00“ са се обучавали близо 4000 ученици. Проблемът не е локален и не се дължи на единични случаи.
- Навсякъде в страната: Слаби училища има във всяка една от 28-те области и в общо 131 общини, което е половината от общините в България.
- Слаби, но големи: В над 70 от тези училища зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 училища – над 50.
- Постоянен провал: Почти всички слаби училища (181 от 202) имат успех под „Среден 3,00“ в поне две от последните три години, а 106 от тях – във всяка от последните три години.
Трагичният резултат в 20 училища
Още по-сериозен е проблемът в 17 училища, където близо 100 ученици са изкарали точно „Слаб 2,00“. Това означава, че нито един от зрелостниците в тях не е успял да отговори на изискванията на матурата по български език и литература.
В тези училища причината за неуспеха не може да се търси в единични ученици, тъй като в някои от тях са се явили по над десет зрелостници. Местоположението също не е определящо – някои са в малки села, докато други са в средни и дори големи градове като София, Пловдив и Бургас.
Заключението на ИПИ и възможните решения
Тези тревожни данни подчертават един от основните проблеми на българското образование. Докато най-добрите училища се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят дори базова грамотност на своите ученици.
ИПИ подчертава, че е необходимо да се обърне специално внимание на тези училища и да се предприемат целенасочени мерки, които могат да включват:
- смяна на ръководството;
- командироване на учители;
- промяна на бюджетите и профилите на обучение;
- оптимизация на училищната мрежа.
Подобни действия биха имали положително влияние не само върху общото ниво на образованието, но и върху уменията на работната сила и икономическото развитие на страната.
