Предложеният от Министерството на земеделието Закон за веригата на доставките цели да подобри положението на производителите и да намали цените в търговските вериги. Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов обаче, този закон няма да постигне поставените цели.
Печалбите и конкурентоспособността на българските производители
Вълканов твърди, че търговските вериги имат най-ниските печалби – между 2 и 5%, докато при производителите те достигат 25-30%. Той е категоричен, че законопроектът ще направи земеделските производители още по-неконкурентоспособни, тъй като в момента голяма част от тях и без това не могат да се конкурират с европейските си колеги.
По отношение на високите надценки, Вълканов обяснява, че те се дължат на разходите по реализацията на стоката, а не на спекула. За плодовете и зеленчуците например, търговците могат да работят и на загуба.
„Магазините за хората“ и сравнението с Унгария
Вълканов е скептичен и относно идеята за създаването на „Магазини за хората“ с контролирани цени. Той смята, че подобен ход може да доведе до по-високи цени за другите стоки и дори до дефицит. Като пример той посочва Унгария, където след въвеждането на подобни мерки, бизнесът е започнал да компенсира разходите си, като е спрял да предлага продукти с контролирани надценки.
Млечни продукти и ценови различия
По въпроса за изискването 80% от млечните продукти да бъдат от български производители, Вълканов обяснява, че ако се включат продукти като кашкавал и масло, българската суровина достига около 60% от потреблението в магазинната мрежа.
Относно разликата в цените на едни и същи стоки в различни държави, Вълканов посочва, че всеки пазар е различен, а българският е по-малък, което прави транспортната логистика и разходите по реализация по-скъпи. Според него, доставчиците и производителите също са се възползвали от инфлационната ситуация, което е довело до покачване на цените на млечните продукти и месото.
