Асеновградчанин публикува в социалните мрежи силен и смислен коментар, който предизвика вълна от реакции. Мъжът е един от участниците в пътен инцидент, за който NewsPoint.bg информира преди седмица. Думите му си струва да бъдат прочетени:
**„Синът ми е с чешко гражданство, но всяко лято идва в България, в Асеновград. Обича страната ни и нетърпеливо чака ваканцията, за да се наслади на нашето Черноморие.
Моята любов към родината и към Асеновград е прехвърлена и върху него. Знае, че се различава от средностатистическия чех, и че това е заради горещата балканска кръв, която носи. Мечтае бъдещето му да е свързано с България, но има въпроси, на които аз не мога да му отговоря…
След като станахме жертви на „играта на гоненица“ с четири джипа, той ме попита: „Тате, защо, след като удариха нас, плачат те, а не ние?“
Не зная как да му обясня защо по пътищата има толкова безразсъдни и нагли шофьори, които ежедневно застрашават човешки животи. Или защо държавата не може да ги спре.
Защо полицията, когато има очевиден виновник в катастрофа, дори не го пита: „Така ли се изпреварва, бе идиот? С колко караше? Защо рискуваш живота на своите и на чуждите деца?“
Въпреки всичко Господ ни помогна – нашата малка „Тойота“ остана залепена на асфалта, без да помръдне сантиметър.
И се питам – при моята скорост от 90 км/ч, с колко ли е летял два пъти по-тежкият „Порше Кайен“, за да ни удари така и да не ни завърти, въпреки законите на физиката?
Ние се отървахме без наранявания. Но не мога да кажа същото за хората, пострадали при катастрофата в Слънчев бряг. Такива „човекоподобни“ не бива да живеят сред нормалните граждани. А изкривената ни система, основана на шуробаджанащина и безнаказаност, ги пази.
Утре сутрин тръгвам от Асеновград за Бургас, за да съм в 12:00 пред съда и да подкрепя бащата на семейството, което в момента бере душа заради действията на поредното „недоразумение“, вкарало майка и дете в кома.
Ще бъда там, за да застана до този баща и да кажа ясно: ако държавата не вземе мерки, ние – обикновените граждани – ще го направим.
Длъжни сме. Заради децата си. Не мога да седя и да се вайкам. Трябва да действам.“
