Пловдивският административен съд ще разгледа казус, който от десетилетие тлее като екологична бомба за малката община Перущица. Делото е по жалба на местен жител срещу решението на РИОСВ–Пловдив да откаже извършването на Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) за проект за изграждане на площадка за преработка на стари автомобилни гуми върху терена на бившия Хлебозавод.
Става дума за инвестиционно намерение на фирма „Еколайф–2014“ ЕООД, което още преди десет години разбуни духовете в града. Тогава жителите на Перущица успяха да съберат 1600 подписа срещу проекта и внесоха подписката в РИОСВ–Пловдив. Намерението бе временно замразено, но днес се връща на дневен ред – и отново поражда тревога сред населението.
Парадоксът е, че инвеститорът настоява, че на площадката няма да се използват разтворители, нито химично или физикохимично третиране. Въпреки това хората смятат, че подобна дейност – макар и формално определяна като „безопасна“ – неизбежно ще доведе до замърсяване, неприятни миризми и допълнително индустриално натоварване в непосредствена близост до жилищни райони.
Общинският съвет в Перущица вече е заявил категоричната си позиция – на извънредна сесия на 1 юли съветниците единодушно възразиха срещу проекта, определяйки го като риск за природата, здравето и качеството на живот.
Кметът на града Николай Баков също се включи в институционалния фронт на недоволството, изпращайки официално писмо до МОСВ, в което уведомява министерството, че местната общност категорично не желае подобна площадка на територията си.
Така спорът влиза в съдебната зала – където ще се решава не само дали Перущица трябва да приеме близостта на потенциално рискова дейност, но и доколко РИОСВ може да отказва ОВОС при толкова силен обществен интерес и изразени притеснения.
Съдът ще трябва да отговори на един ключов въпрос: Когато институцията твърди, че ОВОС не е необходима, а гражданите смятат, че проектът ги застрашава – кой има последната дума?
