Милиони българи са жертва на мобилните оператори, колектори и ЧСИ-та, които системно нарушават гражданските ни права и ни превръщат в роби, понякога за цял живот, категоричен е адвокат Христо Расташки. През уикенда той организира граждански протест пред Съдебната палата в София, където призова всички абонати на мобилни оператори да се включат в колективния иск, като представят копие на договорите си с тях.
– Адвокат Расташки, призовахте всички абонати да се включат в колективния иск срещу мобилните оператори. Кои клаузи в договорите точно оспорвате?
– Самите оператори неравноправно и едностранчиво повишават таксите на своите услуги. Те казват, че ги повишават заради нарастващата инфлация и заради индекса на потребителските цени. Само че инфлацията се повиши с 3%, а увеличението на телекомите е 9.8%, т.е. почти 10%. Тези клаузи са уговорени в общите условия на договорите, които хората не могат да прочетат на крак в офиса. Така потребителят няма как да възрази срещу подобна клауза.
Точно тези клаузи ги оспорваме като неравноправни. Те могат да бъдат отменени от съда и таксите да бъдат върнати в предишното състояние.
Нашите телекоми не са в затруднено финансово положение. Техните разходи поевтиняват, а услугите им поскъпват за обществото. Така че има два варианта за действие – или всеки да води индивидуално дело, или държавата, в лицето на Комисията за защита на потребителя, да заведе колективно дело.
– Колко време отнема подобен иск да влезе съда?
– Различно е за всеки съд. Минимумът е 5-6 месеца – в по-малките градове. В София подобно дело може да отнеме и една година. Това наистина ще натовари съдилищата. Какво правим, ако всеки абонат тръгне да си търси правата, понеже месечната му сметка е скочила с 5 лева? Освен това човекът ще е принуден да плати на адвокат 500 лева за делото. Помислете си, 6 милиона абонати завеждат дела! Та ние ще задръстим съдилищата! Ето защо подаваме колективен иск. И питам: Защо имаме държавни органи, които следва да регулират тази материя, а те не реагират?
Когато мобилните оператори сами решат, че ще вдигнат таксите на 6 млн. абонати, държавата е длъжна да се намеси.
– Какви примери има вече в съдебната практика, може ли абонат да осъди оператора?
– Вече има такова спечелено дело. Пловдивският съд е обявил една такава клауза за неравноправна с мотива, че тя не е индивидуално уговорена с клиента, т.е. той не може да влияе върху нея. Телекомите имат клауза, ако инфлационният индекс се повишава, но не казват, че ако има дефлация, таксата ще се понижи. Тя може да облагодетелства само мобилния оператор и той е длъжен да ви попита дали сте съгласни с тази клауза. Ако на нас клаузата не ни харесва, трябва да имаме възможност да кажем „не, аз се отказвам“, без да се плащат неустойки.
Какво се случва обаче – потребителите, които решат да се откажат от договора, се натоварват с такси и неустойки, за които телекомът дори би завел и дело.
– Какво очаквате да постигнете?
– Публичност, на първо място. Нека хората да видят, че имаме гражданско общество, което се противопоставя на това повишение на цените не само на телекомите. Другото, за което призовахме по време на протеста ни в столицата, беше всеки да си носи договора, за да може да се включи в колективно дело срещу телекомите. Целта е заедно да съберем повече хора и да обявим всички тези клаузи за масово неравноправни. Само така можем да подобрим ситуацията за всички – с едно такова колективно дело.
