В контекста на прекомерен дефицит и необходимостта от стабилизиране на публичните финанси, предвидените увеличения на заплатите в публичния сектор са неоправдани. Това се посочва в становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по проектобюджета за 2025 г., който ще бъде обсъден днес на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според АИКБ, разходите за заплати са сред най-нееластичните – веднъж увеличени, те трудно могат да бъдат намалени. Организацията настоява тези разходи да бъдат отложени, коригирани или дори отменени.
Автоматичното обвързване на заплатите с ръста на средната работна заплата – „пагубно“ за бюджета
АИКБ определя като пагубно обвързването на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата. Тази мярка, според тях, ще утежни още повече държавния бюджет през следващите години, особено ако не бъдат извършени необходимите реформи в публичните системи.
Според организацията, евентуално увеличение на заплатите трябва да бъде съпроводено с оптимизация на разходите чрез съкращаване на числеността на персонала в бюджетната сфера, включително поетапно освобождаване на работещи пенсионери в секторите „Отбрана“ и „Сигурност“, където разходите за персонал надвишават три пъти средните разходи в реалния сектор.
Повишаването на осигурителните вноски – още една тежест за бизнеса
Работодателските организации изразяват несъгласие с предложеното увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ – с 1 процентен пункт от 1 януари 2027 г. и с още 2 процентни пункта от 1 януари 2028 г. Според АИКБ тези промени ще натоварят бизнеса и ще доведат до допълнителни разходи за работниците в реалния сектор.
Фискалните прогнози: Приходите и разходите растат, но икономиката изостава
Прогнозираното ниво на приходите за периода 2025–2028 г. се очаква да бъде в диапазона 40,0–41,9% от БВП, докато разходите ще са между 42,4–44,9% от БВП. Увеличението на минималната работна заплата от 933 лв. на 1 077 лв. от 1 януари 2025 г. ще доведе до допълнителен разход от 283,3 млн. лв.
АИКБ критикува начина на прилагане на съответната директива, който е довел до прекомерно съотношение между минималната и средната работна заплата – 67% вместо търсените 50%.
Нарастващи социални разходи – заплаха за устойчивостта на бюджета
Прогнозираният ръст на разходите за социални трансфери ще достигне 14,2% от БВП през 2025 г., основно заради увеличението на разходите за пенсии с 2,5 млрд. лв. спрямо бюджета за 2024 г.
Допълнително осъвременяване на пенсиите с 8,6% от 1 юли 2025 г. ще изисква допълнителни 1,03 млрд. лв. Това поставя под въпрос устойчивостта на социалната система и възможността на бюджета да поддържа подобен ръст на разходите.
Рискът от инфлационен натиск и несъответствие с производителността
Според прогнозите, през 2025 г. компенсациите на един нает ще се увеличат с 9,1%, като повишението на минималната работна заплата с 15% и заплатите в определени бюджетни сектори с до 75% може да окаже допълнителен инфлационен натиск. Това увеличава риска от финансов дисбаланс, тъй като ръстът на производителността не съответства на увеличените разходи за труд.
През 2025 г. разходите за пенсии се очаква да достигнат 11,2% от прогнозния БВП – рекордно ниво за страната. Средният размер на пенсията ще се увеличи с 10,4% до 975,18 лв., докато прогнозираният ръст на инфлацията е едва 2,4%.
АИКБ предупреждава, че тези мерки изпреварват значително икономическото развитие на страната и поставят под въпрос възможностите на бюджета да осигури стабилност в дългосрочен план.
