Акценти от правителственото заседание: Иновации, концесии, образование и европейска интеграция

Правителството проведе редовно заседание, на което бяха взети редица важни решения, засягащи различни сфери на икономиката и обществото. Сред основните теми бяха приемането на правилник за Националния иновационен фонд, решения относно държавни имоти и концесии, както и ключови мерки в сферата на образованието, европейската интеграция и социалните политики.

Подкрепа за иновациите и стартъпите

Приет е Правилник на Националния иновационен фонд (НИФ). Този фонд, създаден по Закона за насърчаване на научните изследвания, цели да осигури конкретни механизми за подпомагане на иновационни проекти. Основната му цел е да улесни достъпа на малки и средни предприятия, както и на стартъпи до финансиране. Важно е да се отбележи, че създаването на НИФ няма да доведе до увеличаване на щатния брой в държавната администрация. Кадровото обезпечаване ще бъде за сметка на намаляване на числеността на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и на Министерството на иновациите и растежа.

Държавни имоти и концесии: Промени и нови възможности

Правителството се разпореди с няколко имота и одобри нови концесионни договори:

• Летищен комплекс „София“: Управлението на имот – публична държавна собственост, част от „ВИП терминала“ на Летищен комплекс „София“, беше предоставено безвъзмездно на Държавния авиационен оператор (ДАО). Този имот преди това беше предвиден за хеликоптерна площадка за спешна медицинска помощ, но поради несъответствие с изискванията, необходимостта отпадна и той отново се връща към ДАО.
• Допълнителни разходи за КЗК: Одобрени са 445 000 лева допълнителни разходи за персонал по бюджета на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за 2025 г. Средствата са предназначени за изплащане на дължими обезщетения на предходния състав на комисията за неизползван отпуск и за придобито право на пенсия.
• Нови концесионери за варовици:
  • „ЗСК-Девня“ АД ще добива варовици от находище „Петров дол“ в област Варна за срок от 35 години, с инвестиция над 349 640 лв. и очаквани концесионни плащания над 1.085 млн. лв.
  • „ДЖИ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД е новият концесионер на находище „Вишовград“ в област Велико Търново.
  • Софийското дружество „Находище Скравена“ ЕООД е новият концесионер на находище „Скравена“ в община Ботевград.
• Удължаване на концесии за природен газ и варовици:
  • Концесионният договор за находище „Дуранкулак“ (природен газ) в община Шабла се удължава с 28 години по искане на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, поради наличието на оставащи запаси.
  • Концесионният договор за находище „Люляците“ (варовици и доломити) в области София и Софийска се удължава с 15 години по искане на „МДЗ-Балша“ АД, също поради неиззети запаси. И при двете концесии са прецизирани клаузите за банкови гаранции и контролни правомощия.

Укрепване на международните връзки и българските общности в чужбина

• Почетен консул на Източен Тимор: Дадено е съгласие за откриване на консулство на Демократична Република Източен Тимор в София и за назначаване на Станислав Димитров Коев като почетен консул. Очаква се това да засили двустранното сътрудничество.
• Програма за българите в чужбина: Приета е Програма за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за 2025 г. и са отпуснати 180 000 лв. допълнителни средства по бюджета на МВнР. Програмата цели да подкрепи инициативи за противодействие на фалшиви новини и дезинформация в Западните Балкани и Източна Европа.
• Почетен консул на Естония: Дадено е съгласие за назначаване на Богомил Маринов за почетен консул на Естония в София след кончината на предходния.
• Почетен консул на Индонезия: След изтичане на мандата на почетния консул в Банско, правителството даде съгласие за откриване на консулство във Велико Търново и за назначаване на Георги Шопов за почетен консул на Индонезия, с обхват Велико Търново, Габрово, Ловеч и Търговище.

Образование и човешки ресурси: Реформи и финансова подкрепа

• Промени в Правилника за академичен състав: Одобрени са промени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав, които прецизират условията за заемане на длъжността „доцент“. Целта е да се премахне изискването за допълнително утвърждаване от ректор, което създаваше административна тежест и правна несигурност.
• Работни места за студенти: Одобрен е списък от 137 работодатели, които ще имат право да сключват договори за обучение на студенти през академичната 2025/2026 година, осигурявайки им работно място след завършване. Държавата ще покрива разходите за обучението по 76 специалности, предимно от области „Технически науки“ и „Здравеопазване и спорт“.
• Обезщетения в образованието: Отпуснати са над 18.5 млн. лв. за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2025 г., предназначени за обезщетения при намаляване на персонала или прекратяване на трудови правоотношения.
• Преименуване на ВУЗ: Правителството предлага на Народното събрание Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив да се преименува на „Академия по национална и информационна сигурност“. Мотивите са, че новото име по-точно отразява профила на обучение, включващ дисциплини в областта на националната, регионалната и глобалната сигурност, както и новите информационни технологии и изкуствения интелект.

Социални политики и европейски дела

• План за активен живот на възрастните хора: Одобрен е План за 2025-2026 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора. Документът включва мерки за заетост, учене през целия живот, подобрени условия на труд и включване в обществения живот, както и мерки за стимулиране на самостоятелния живот и подобряване на здравословното състояние на възрастните.
• План за намаляване на бедността: Приет е План за действие за периода 2025-2026 г. за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030. Фокусът е върху заетостта и образованието, включително превенция на бедността, повишаване на дигиталната грамотност, подобряване на достъпа до медицинска помощ и подкрепа за социални предприятия.
• Орден за Микеле Санторели: Кабинетът предлага Микеле Санторели да бъде награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, за заслуги в областта на образованието и културата. Санторели е известен с дейността си за равен достъп до образование и социално включване на хора със специални потребности.
• ЕС доклади и позиции:
  • Приет е доклад за изпълнението на Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС, към 30 юни 2025 г. Изпълнени са 76 от 143 мерки (53.2%), като 67 са неизпълнени. Отбелязва се необходимостта от допълнителни усилия за избягване на нови процедури за нарушение.
  • Одобрена е позицията на България за Съвет „Общи въпроси“ на 18 юли, където ще се обсъждат Многогодишната финансова рамка след 2027 г. и предложението на Испания за включване на каталонски, баски и галисийски езици в езиковия режим на ЕС.
  • Одобрени са позициите на България за неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“ на 22 юли, с теми като Стратегията на ЕС за готовност и борбата с незаконната миграция.
  • Одобрени са и позициите за неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“ на 23 юли в Копенхаген, където ще се дискутират намаляване на административната тежест за МСП (по GDPR) и борбата срещу организираната престъпност.
• План за системата BG-ALERT: Приет е План за използване на системата BG-ALERT за ранно предупреждение на населението, включващ мерки за организация на областно и общинско ниво, предоставяне на информация за екстремни метеорологични явления и увеличаване на компетентните органи, които могат да ползват системата.

Енергетика и инфраструктура: Бюджети и стратегии

• Фонд „Сигурност на електроенергийната система“: Одобрен е бюджетът на фонда за 2025 г., предвиждащ приходи в размер на 1.783 млрд. лв., като най-големият дял се очаква от продажба на квоти за емисии парникови газове (1.418 млрд. лв.). Средствата ще покриват разходи на НЕК и премии за топлофикационни централи и когенерации.
• Резултати от енергийния съвет на ЕС: Приет е доклад с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика“ на 16 юни 2025 г. България е подкрепила заключенията за укрепване на Енергийния съюз и акцента върху междусистемните връзки и чистите енергийни източници, като е подчертала значението на справедливия преход.

Обновяване на сгради: Напредък по Националната програма

• Национална програма за енергийна ефективност: Одобрен е докладът за напредъка по изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради през 2024 г. Общо 270 жилища в 3 многофамилни сгради в Столична община са обновени през миналата година. Програмата е в заключителна фаза, като към 31 декември 2024 г. 99.9% от 1969 сгради с действащи договори са със стартирани дейности. Общият брой на реновираните блокове от старта на програмата през 2015 г. до края на 2024 г. е 1968.