Цените на горивата в България остават силно зависими от развитието на международните конфликти и динамиката на глобалните енергийни пазари. Най-оптимистичният сценарий предвижда спад на петрола до около 80 долара за барел в рамките на три месеца, при условие че бъде постигната стабилна договореност между воюващите страни. Това заяви бившият енергиен министър Александър Николов в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“.
По думите му изходът от геополитическото напрежение ще бъде ключов фактор за бъдещите разходи за транспорт и устойчивостта на веригите за доставки. Николов предупреди, че продължителен конфликт може да доведе до трайно поскъпване на логистиката и усложняване на международната търговия.
Той отправи критики към забавените действия на служебното правителство, като подчерта, че липсата на навременни решения създава допълнителни рискове за енергийния сектор. „Загубено беше ценно време, докато обществото се убеждаваше, че ситуацията е под контрол“, коментира експертът.
Според него мерки като намаляване на акциза и отлагане на тол таксите могат частично да ограничат ръста на цените на храните, но ефектът им остава ограничен. Причината е значителният дял на международния транспорт, който използва българската инфраструктура, без това да носи достатъчна компенсация за бюджета. „В крайна сметка печелят чуждестранните конкуренти, а българският бизнес остава в по-неизгодна позиция“, допълни Николов.
Той коментира и пакета от компенсации в размер на 100 млн. евро, като изрази съмнение относно неговата ефективност и навременност. Според него основният проблем е източникът на финансиране. За разлика от 2022 г., когато системата е генерирала собствени приходи, в момента липсва достатъчен ресурс без натоварване на държавния бюджет или увеличаване на дълга.
Николов обърна внимание и на ограничаването на износа от българските рафинерии, което според него води до пропуснати приходи, особено при високо търсене от съседни държави. „Това е неизползван икономически потенциал, който вместо да носи приходи, може да доведе до бъдеща задлъжнялост“, подчерта той.
Въпреки това експертът отбеляза, че вътрешните цени на горивата в България остават по-ниски в сравнение с други европейски държави, благодарение на местния производствен капацитет и по-ниските данъчни ставки.
Николов коментира и предложените мерки за подкрепа на енергийната индустрия, като ги определи като „щедри“, но недостатъчно добре структурирани. По думите му липсват ясни критерии за разпределение на помощта, както и гаранции за наличието на необходимите средства.
Според него светът навлиза в период на сериозно геоикономическо пренареждане, което ще засегне най-силно Европа. Основният риск е комбинацията от високи енергийни цени и забавяне на индустриалното производство – сценарий, който може да доведе до стагфлация.
Николов подчерта, че освен петрола, ключово значение има и природният газ, особено за земеделието. Той е основна суровина за производството на торове, а високите цени и ограниченията в доставките вече водят до поскъпване в аграрния сектор.
Очакванията са, че в следващите месеци това ще се отрази пряко върху цените на храните, които могат да нараснат значително. Възможностите за бърза диверсификация на доставките остават ограничени, което допълнително усложнява ситуацията.
