Още през януари е бил готов планът за отстраняването на Али Хаменей, твърди анализаторът по сигурността Руслан Трад в коментар за ескалацията в Близкия изток. Според него операцията срещу върховния лидер на Иран не е била импровизация, а част от дългосрочна стратегия, разработвана на фона на задълбочаващото се напрежение между САЩ, Израел и Иран.
В интервю за предаването „120 минути“ Трад заявява, че до последно администрацията на Доналд Тръмп е избягвала пряка военна конфронтация с Иран. По думите му дори част от приближените до американския президент са били изненадани от развитието на събитията. Въпреки това планът за отстраняването на Али Хаменей е бил подготвен още в началото на януари, което показва предварителна координация и стратегическо планиране.
Анализаторът подчертава, че Израел от години разглежда отстраняването на Хаменей като ключов елемент от своята политика за сигурност. Според него не става дума за спонтанна реакция, а за продължителна операция, включваща разузнавателни мрежи, агенти на терен и дълбоко проникване в иранската система за сигурност. В този контекст Трад припомня, че различни западни служби, включително ЦРУ, са поддържали активност в региона – в Азербайджан, Ирак и други стратегически точки, свързани с Иран.
По думите му върховният лидер не се е укривал, а се е намирал в резиденцията си в Техеран – място, което е било известно на разузнавателните структури. Това, според Трад, показва, че операцията по отстраняването на Хаменей е разчитала не на случайност, а на дългогодишно наблюдение и анализ.
Интересен акцент в анализа е твърдението, че Хаменей е бил оставен жив след т.нар. „12-дневна война“ преди няколко месеца, защото Доналд Тръмп е смятал, че все още има възможност за преговори. Според Трад тогавашната стратегия е била да се запази канал за диалог със Запада. Впоследствие обаче геополитическата динамика се е променила, а планът за отстраняване на Хаменей е бил активиран.
Анализаторът прави сравнение между Хаменей и настоящия временен върховен лидер Али Реза Рафи, когото определя като твърдолинеен представител на религиозния елит, близък до Революционната гвардия. Според Трад новото ръководство в Техеран е значително по-малко склонно към компромиси и диалог със Запада, което увеличава риска от нова ескалация между Иран, Израел и САЩ.
В анализа се посочва още, че регионални сили като Саудитска Арабия също може да са имали интерес от отслабване или отстраняване на Хаменей, предвид дългогодишното съперничество между Рияд и Техеран. Това допълнително усложнява картината на конфликта в Близкия изток и превръща отстраняването на върховния лидер в събитие с потенциални глобални последици.
По отношение на вътрешната ситуация в Иран Руслан Трад отбелязва, че опозицията е многопластова и разнородна, но липсва обединяваща фигура, около която да се консолидира общественото недоволство. Според него евентуален социален трус може да доведе до вътрешен конфликт или дори гражданска война, което би дестабилизирало целия Близък изток.
Трад коментира и по-широкия контекст на международното право и ролята на глобалните институции като ООН. По думите му механизмите за възпиране на подобни действия отслабват, а светът навлиза в период, в който отстраняването на държавни лидери чрез външна намеса се превръща в инструмент на геополитиката. Това поставя под въпрос стабилността на международната система и създава прецеденти, които могат да бъдат използвани и от други държави.
