Ако българските власти действително решат да национализират или да въведат външно управление върху активите на „Лукойл“, това би създало прецедент, който може да бъде приложен и към останалите европейски активи на компанията. В подобен сценарий „Лукойл“ няма да получи дори замразените средства. Такава прогноза прави управляващият съдружник в Kasatkin Consulting Дмитрий Касаткин.
По думите му по-реалистичният вариант е процесът на продажба да бъде забавен, а предприятието временно да премине под специално управление.
Провалът на многомилиардната сделка с „Гънвор“ превърна бъдещето на международните активи на „Лукойл“ в предмет на междудържавни преговори. Анализатори очертават два възможни сценария: дългосрочно блокиране на активите или поетапното им „легализирано национализиране“ в рамките на ЕС. Според тях именно България може да постави началото на този процес, което би имало последици за всички европейски обекти на компанията, пише „Комерсант“.
„Ведомости“ отбелязва, че след отказа на „Гънвор“ да купи активите за 22 млрд. долара, „Лукойл“ вероятно ще бъде принудена да ги продава поотделно и на още по-ниска цена.
Експертите са единодушни, че активите на „Лукойл“ вече се разглеждат като инструмент в междудържавната търговия.
„В подобна ситуация се създава впечатлението, че тези активи не са просто собственост на компанията, а част от по-широка търговия, в която влизат и замразените руски средства в западните държави“, обяснява Касаткин.
Според него това означава значително забавяне на процесите и сериозни оперативни затруднения за самите предприятия.
Същата позиция споделя и съветникът във фонда „Индустриальный код“ Максим Шапошников. Той смята, че OFAC вероятно ще удължи сроковете за възможни транзакции, а „Гънвор“ може да се върне към преговорите, но вече с по-ниска оферта.
„За „Лукойл“ факторът спешност при продажбата вече не съществува“, коментира и Кирил Бахтин, ръководител на центъра за руски акции в БКС. По думите му е невъзможно какъвто и да е актив да бъде продаден до 21 ноември на приемлива цена.
