Подсъдимият А. С. бе признат за виновен, че в периода 25 – 29 януари 2023 г. в град Хасково е причинил по непредпазливост смъртта на майка си, която почина на 10 март 2023 г. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. Делото на първата инстанция се проведе по съкратена процедура, като на подсъдимия бе наложено наказание лишаване от свобода, редуцирано с една трета.
Подсъдимият обжалва решението пред Пловдивския апелативен съд с искане за намаляване на наказанието и отлагане на изпълнението му. Апелативният съд обаче счете жалбата за неоснователна и я отхвърли.
Съдът прие за споделими аргументите на първата инстанция относно формата на вината и настъпилия тежък резултат – смъртта на майката на подсъдимия. Въззивният състав потвърди, че деянието е извършено по непредпазливост: А. С. не е желаел смъртта ѝ, но е трябвало да предвиди последствията, като е имал информация за здравословното ѝ състояние и общото изтощение на организма ѝ.
Доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за условно осъждане (чл. 66, ал. 1 от НК) бяха отхвърлени като неоснователни. Апелативният съд посочи, че прилагането на условно осъждане би представлявало неоправдано снизхождение, независимо от представените доказателства за трудова ангажираност на подсъдимия.
Съдът отчете както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи бяха признати чистото съдебно минало, съдействието на подсъдимия за изясняване на обективната истина и частичната му помощ към пострадалата. Като отегчаващи бяха посочени лошите характеристики на А. С., фактът, че насилието е било системно и продължително, както и упоритостта му при нанасяне на физически и психически травми на майка му чрез последователни удари, причиняващи кръвонасядания и охлузвания.
Апелативният съд подчерта, че поведението на подсъдимия представлява грубо и невъздържано посегателство към най-близкия му човек и че поправянето и превъзпитанието му не могат да бъдат постигнати без ефективна изолация от обществото. Затова реши, че наказанието от 4 години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно.
Решението на апелативния съд не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
