Празнуват ковачи, железари, ножари и на налбанти
На днешния ден Църквата отбелязва празника на св. Атанасий Велики.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.
Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Затова той е приет за повелител на зимата.
Народът нарича Атанасовден още „среди зима“, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!”. Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, на тези празници жените не подхващат никаква домашна работа.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
На този ден имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Таньо, Тинка, Танас, Насо, Нася, Нанси. Честито на имениците!
