Човешкото тяло разполага с удивителна система за защита срещу вируси, бактерии и други микроорганизми. В определени случаи обаче тази защита се „обърква“ – имунните клетки започват да атакуват собствените тъкани, възприемайки ги погрешно като чужди. Тогава се развиват т.нар. автоимунни заболявания.
При тях в организма се образуват автоантитела – вещества, които реагират срещу една или повече собствени клетки (антигени). В резултат настъпва възпаление и постепенно увреждане на различни органи и системи.
Механизмът на възникване на автоимунните заболявания все още не е напълно изяснен, но най-често се свързва с генетична предразположеност.
Освен наследствеността, значение имат и фактори като вирусни инфекции, прекомерно излагане на слънце, токсини и определени медикаменти. Проучвания показват, че автоимунните заболявания се срещат около два пъти по-често при жени на възраст между 15 и 45 години. Смята се, че хормоналните промени по време на бременност и менопауза играят важна роля. След 60-годишна възраст честотата при двата пола се изравнява.
До момента са идентифицирани над 80 различни автоимунни заболявания. В зависимост от това дали засягат един или повече органи, те могат да бъдат системни или органоспецифични. Най-често се атакуват ставите, кожата, очите, белите дробове, бъбреците, щитовидната жлеза и черният дроб.
Автоимунните заболявания обикновено са хронични и изискват доживотно наблюдение и терапия. Основната цел на лечението е поддържане на ремисия и предотвратяване на обостряния.
Най-често срещаните ранни симптоми са:
-
постоянна умора и отпадналост;
-
мускулни болки;
-
повишена температура;
-
подуване и зачервяване на кожата.
С напредването на заболяването се появяват и по-специфични признаци в зависимост от засегнатия орган –
например:
-
силни болки и скованост в ставите;
-
косопад;
-
афти в устата;
-
промяна на цвета на пръстите при студ (феномен на Рейно).
1. Захарен диабет тип 1 (ювенилен диабет)
Имунната система атакува бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. Симптомите се проявяват, когато повече от 80% от тези клетки вече са унищожени. Болестта обикновено се появява в млада възраст и изисква доживотно лечение с инсулин и редовен контрол.
2. Цьолиакия (глутенова ентеропатия)
Системна автоимунна реакция към глутена при хора с генетична предразположеност. Уврежда се лигавицата на тънките черва, което води до диария, повръщане и загуба на тегло. Единственото ефективно лечение е стриктна безглутенова диета за цял живот.
3. Системен лупус еритематозус
Хронично възпалително заболяване, засягащо кожата, ставите, бъбреците, сърцето и нервната система. Характерен белег е зачервяване на лицето във формата на „пеперуда“. Среща се по-често при жени в млада възраст. Диагнозата се подпомага от наличие на специфични антитела в кръвта, което позволява ранно започване на лечение.
4. Ревматоиден артрит
Заболяване на съединителната тъкан, което най-често засяга ставите, но може да ангажира и вътрешни органи. Проявява се с болка, скованост и деформация на ставите. Лечението включва противовъзпалителни средства, кортикостероиди и лекарства, които променят хода на заболяването (напр. метотрексат, хлорохин, циклоспорин А).
5. Множествена склероза
Характеризира се с разрушаване на миелиновата обвивка на нервните влакна в главния и гръбначния мозък. Симптомите варират – от лека скованост до тежки нарушения в движенията. Често се наблюдава силна умора, която се засилва при висока температура. Засега няма лечение, което напълно да спре процеса, но терапията цели облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот.
6. Тиреоидит на Хашимото
При това автоимунно заболяване имунната система атакува щитовидната жлеза. В началото симптомите са неспецифични – умора, отпадналост, сънливост, безсъние. В по-късните етапи се наблюдават покачване на тегло, косопад, суха кожа и нарушения в менструалния цикъл. Лечението включва дългосрочна хормонална терапия, която компенсира недостига на тиреоидни хормони.
Поради сходството на симптомите, диагнозата често е трудна. Провеждат се изследвания за наличие на специфични автоантитела в кръвта (например тест за антинуклеарни антитела). Допълнително се изследват възпалителни маркери, пълна кръвна картина и утаяване на еритроцитите.
Ранното откриване е изключително важно, защото навременната терапия може да запази доброто качество на живот.
Лечението е дългосрочно и включва контрол върху имунната система, така че тя да бъде приведена в състояние на „покой“.
Най-често използваните медикаменти са:
-
кортикостероиди;
-
нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, аспирин, напроксен);
-
имуносупресори (метотрексат, азатиоприн).
Тези лекарства потискат прекомерната активност на имунната система, но носят риск от странични ефекти и повишена податливост към инфекции. Затова терапията трябва да бъде внимателно дозирана и стриктно проследявана от специалист.
Освен медикаментозното лечение, се препоръчват и нефармакологични мерки:
-
балансирано и здравословно хранене;
-
редовна физическа активност;
-
ограничаване на стреса;
-
достатъчен сън и прием на витамини.
Имунната система е създадена да ни защитава – но когато тази защита се обърне срещу нас, балансът става решаващ. Навременната диагноза, правилната терапия и грижата за начина на живот могат да помогнат на пациентите с автоимунни заболявания да водят пълноценен живот.
