Тодор Раев, по-известен като Бай Тошо, е живото доказателство, че човек може да следва сърцето си, без да се лишава от нищо. „Каквото съм искал – това съм постигнал. Никога от нищо не съм се лишавал“, споделя той. Пил, когато му се пиело, пушил, когато му се пушело, и никога не спазвал диети. „Хапвам си супи, манджи, естествени неща“, допълва с усмивка.
„Разбивач на женски сърца“ и вечен бохем
През годините Бай Тошо си изгражда славата на бохем – човек, който обича веселието и компанията. „Много приятели имам, много ме уважават всички“, казва той. Никога не се е отказвал от живота, който обича – веселби, танци и срещи с хора.
Тайният коз: генът и силата на духа
Как човек, отдаден на „пороците“, достига 92 години? „Генът“, категоричен е Тодор Раев. Родът му е дълголетен – брат му Иван си отива на 101 години, а родителите му – почти на стоте. „Изкарахме живота си без болести и без проблеми“, разказва той.
От Чепеларе до Европа – живот на колела
Роден през 1933 г. в Чепеларе, в семейство с пет деца, Бай Тошо носи в спомените си и тежките години на Втората световна война, и бомбардировките от 1944 г., и партизанските времена. Професионалният му път минава зад волана – като тираджия е изминал около 20 милиона километра из Европа. Возил е плодове за Скандинавия, осветителни тела за Австрия и Италия, дрехи, обувки и всякакви стоки, които тогава липсвали в България.
Чудо на медицината
Едно от най-големите изпитания в живота му е тежка белодробна емболия по време на курс за Англия. В Германия го спират на бензиностанция, откъдето медицински хеликоптер го транспортира в болница в Бремен. След тримесечно лечение и с помощта на народна рецепта – меча мас, борова смола и прясно мляко – Бай Тошо успява напълно да се възстанови.
Бохемският живот и след пенсия
И след пенсионирането си Бай Тошо не изоставя веселието. На 60 започва да ходи по дискотеки и продължава чак до 80-годишна възраст. „Давах живот на хората, вдигах младите да танцуват“, спомня си той. Днес признава, че се чувства добре, пази вярата си и не пропуска да запали свещ в църквата.
Семейството – най-голямата ценност
Въпреки хилядите километри и безбройните приключения, най-голямата радост за Бай Тошо си остават децата и внучетата. „Всеки ден ми се обаждат. Обичат ме много. Те са всичко за мен“, казва той развълнувано.
Историята на Тодор Раев звучи като роман – живот на бохем без лишения, изпитания, които биха пречупили мнозина, и дълголетие, което той отдава на гена, вярата и добротата си.
