Днес, отново, показахме колко сме разединени и безхарактерни като нация. Трябваше да не пазаруваме от големите вериги магазини за един ден, за да покажем, че не сме съгласни с недопустимо високите цени на храната. Трябваше да се обединим, трябваше да се изправим срещу безочливото обиране, което тези вериги осъществяват ежедневно. Но какво стана на практика? Нищо! Абсолютно нищо!
Магазините бяха пълни, като винаги. Българинът отново избра „удобното“ пред „справедливото“. Вместо да се дръпнем за един ден и да покажем, че имаме достойнство, предпочетохме да си купим „онова нещо на промоция“ и да си затворим очите за всичко останало. И после се чудим защо цените растат, защо качеството на храната пада, и защо чуждите корпорации ни гледат като на стадо, което може да се дои безкрайно.
Цените в България са недопустимо високи! Хлябът, млякото, месото, зеленчуците – всичко е постигнало нива, които са непосилни за средностатистическото българско семейство. Докато в други държави хората протестират, организират се и настояват за справедливост, ние продължаваме да мълчим. И не просто да мълчим, а да подкрепяме тези, които ни обират! Какво по-унизително от това?
Чуждите вериги магазини са наясно, че няма да направим нищо. Те знаят, че сме предразположени към компромиси и че нямаме силата на волята да се обединим дори за един ден. Те знаят, че можем да се оплакваме в социалните мрежи, но на практика няма да предприемем никакви действия. И така, те продължават да вдигат цените, да намаляват качеството и да ни третират като граждани от трето качество.
Кога ще се събудим? Кога ще осъзнаем, че силата ни е в единството? Един ден без пазаруване в тези вериги беше нашата възможност да покажем, че имаме граници, че не сме съгласни с експлоатацията, и че имаме достойнство. Но ние избрахме да си купим „онова нещо на промоция“ и да си затворим очите.
Ако не се обединим сега, ако не покажем, че имаме сила и воля, ситуацията няма да се промени. Цените ще продължат да растат, качеството ще продължи да пада, и ние ще продължим да бъдем третирани като второстепенни граждани. Време е да се събудим, да се обединим и да покажем, че сме нация, която заслужава уважение!
Автор: Атанас Доминов
