Резултатите от най-голямото здравно проучване в Европа, поръчано от STADA, разкриват интересни парадокси, свързани с българската народопсихология и начина ни на живот. Те бяха представени на събитието „Здравето в числа: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в глобалното здравно огледало“. Проучването е проведено през пролетта на 2025 г. сред 27 хил. души на възраст между 18 и 76 години от 22 държави, включително 1000 българи.
Според резултатите едва 40% от българите твърдят, че водят здравословен начин на живот, докато средно за Европа този процент е 51%. Най-здравословно живеят испанците (68%), което съответства с най-високата продължителност на живота в тяхната страна – средно 84 години. У нас мъжете живеят с около 10 години по-малко от испанците, а жените – с 5 години. Въпреки това мнозина българи смятат, че са в добро или много добро физическо и психично здраве.
Около 13% от българите признават, че водят нездравословен начин на живот. От тях 31% нямат мотивация да се променят, а също толкова твърдят, че нямат време през деня. Положителна тенденция се наблюдава сред младите, по-интелигентни хора с по-високи доходи, които спортуват, внимават как се хранят и употребяват по-малко алкохол. При 18-25-годишните 58% искат да променят начина си на живот.
Най-разпространените нездравословни навици сред българите са: употребата на кафе и енергийни напитки (86% у нас спрямо 77% в ЕС), тютюнопушенето (50% срещу 31% в ЕС) и алкохолът (40% срещу 34% в ЕС). Цигарите се използват за справяне със стреса, а алкохолът – за отпускане и добър сън.
Въпреки че сме на дъното по здравословен начин на живот (след нас са само четири държави), две трети от българите твърдят, че са в добро или много добро физическо здраве, а 80% – в добро психично здраве. В същото време 60% признават, че са били близо до бърнаут.
Здравни съвети българите получават най-често от членове на семейството (60%), партньор (56%), лекари и приятели (44%). По интернет се информират 22%, а 10% се влияят от инфлуенсъри. Най-честите мерки за поддържане на здравето са: добри хигиенни навици (69%), прием на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%) и физическа активност (50%).
Въпреки че 85% от българите смятат, че здравословното хранене предпазва от болести, едва 52% се хранят здравословно. Европейските показатели са съответно 87% и 57%.
Жените са по-активни и редовно посещават профилактични прегледи (73%), докато мъжете – 53%. Най-редовни са хората над 55 години. Все пак 37% от българите не посещават личния си лекар, като причините варират от „нямам нужда“ и „нямам време“ до страх от лоша диагноза.
Проучването показва и ниско доверие в здравната система. Едва 37% от българите са доволни от системата на здравеопазване, при средно за Европа 58%. Само 28% смятат, че системата е справедлива, докато средно за Европа този дял е 51%. Най-голямо доверие имат общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински специалисти (45%), Google (28%) и изкуствен интелект (17%).
Две трети от българите не биха настанили свой близък в дом за възрастни хора, докато 20% биха го направили. В Европа този дял е 47%. Лично за себе си 78% от българите не биха обмислили да живеят в старчески дом.
