Пловдив ще се преклони пред паметта на най-светлия символ на свободата – Васил Левски. Поводът е 188-та годишнина от рождението му. Церемонията ще започне в 10:00 часа пред паметника на Апостола на централната алея на хълма Бунарджика – място, пропито с духа на борбата и националното достойнство.
Слово по време на събитието ще произнесе Ружка Генова – директор на Спортно училище „Васил Левски“ и член на Общински комитет „Васил Левски“. Водещ на тържественото честване ще бъде Златко Павлов.
Участие в церемонията ще вземат представителни части от Пловдивския гарнизон, военният духов оркестър, членове на Общинския комитет „Васил Левски“, Национално дружество „Традиция“, комитет „Родолюбие“, венценосци и множество граждани.
На общоградското поклонение и полагане на венци и цветя се очаква да присъстват народни представители, областният управител, председателят на Общинския съвет, командирът на Силите за специални операции, почетни консули, общински съветници, районни кметове и представители на институции, обществени и политически организации и медии.
Васил Левски не е просто герой от учебниците – той е жива съвест на нацията. С личната си саможертва и непоколебима вяра в правото на народа сам да решава съдбата си, Апостолът чертае граници на морала, които и днес остават високи и недостижими за мнозина.
Левски не е мъченик, който чака съчувствие – той е водач, който изисква от нас действие.
Думите му звучат със зловеща актуалност и днес:
„Дела трябват, а не думи.“
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си.“
„Всички народи в Българско ще бъдат равноправни – българи, турци, евреи и пр.“
В днешна България, където популизмът е станал заместител на идеология, а отговорността се подменя с PR, Левски продължава да свети като морален компас. Времето, в което живеем, страда от недостиг на лидери с визия, от недостиг на смелост и последователност. Именно затова той ни е нужен повече отвсякога – не като портрет по стената, а като мерна единица за достойнство.
На този ден е редно да си припомним и една от най-важните и често игнорирани му позиции – неговата категорична съпротива срещу чуждата намеса в българската кауза. В писмата и думите му ясно звучи предупреждението, че свободата, ако дойде като подарък отвън, ще донесе със себе си политическа зависимост.
„Никому не се надявайте – говореше той. – Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство…”
Апостолът е знаел, че не оръжията, а волята на един народ е истинското оръдие на освобождението. Със смелост, разум и саможертва, той създава вътрешната революционна организация, основа на бъдещата българска държава, в която да царят закон, равенство и човешко достойнство.
Левски загива на едва 35 години, но делото и духът му не остаряват. Те живеят в имената на училища и улици, в спомена на поколенията, но най-вече – в съвестта на онези, които не са се примирили с посредствеността и лъжата.
На тази 188-та годишнина нека се запитаме не просто как го честваме – а дали живеем така, че той би ни припознал като свои наследници.
Защото свободата не се отбелязва с венци – тя се доказва с дела.
