В един необичайно мек януарски ден Димитрис Мариноглу оре нивите си в Северна Гърция, тревожейки се за бъдещето. Основният му страх: че през лятото ще пресъхнат водните запаси от съседна България, които от десетилетия поддържат реколтата на семейството му жива, разказва Reuters.
От 1964 г. насам водата от българските планини се влива свободно по река Арда в 20 000 хектара от равнината Еврос в Гърция, благодарение на споразумение за репарации от Втората световна война между двете страни. Това споразумение обаче изтече през юли миналата година и все още не е ясно дали ще бъде подновено, тъй като България преоценява собствените си нужди от водни ресурси.
Несигурност в разгара на климатичните промени
Ситуацията подчертава нарастващата криза с водните ресурси в Южна Европа, където климатичните промени доведоха до по-горещи лета и по-редки валежи. През 2023 година Гърция отбеляза най-топлите зима и лято в своята история.
„Нищо не може да се направи без вода“, споделя 32-годишният Мариноглу. „Купихме оборудване, купихме ниви – всичко това струва много пари.“
Разтревожени от несигурността, гръцките фермери тази седмица блокираха северния град Кастанис, обвинявайки правителството, че не действа достатъчно бързо за осигуряване на сделка преди лятото. Служители на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда заявиха, че политическата нестабилност в България и последователните временни правителства са забавили преговорите.
България: първо националните нужди
Българското министерство на земеделието коментира пред информационната агенция: „От съществено значение е България да задоволи преди всичко собствените си национални нужди от вода и след това нуждите на съседните държави.“
Според предишното споразумение България освобождаваше 186 млн. куб. м вода годишно от хидроенергийните си язовири към Еврос – регион, който няма собствени функциониращи водохранилища. Доставките се извършваха от май до септември, когато посевите се нуждаеха най-много от вода.
Въпреки че срокът на споразумението изтече през юли 2023 г., Гърция и националната електрическа компания на България подписаха временно споразумение за доставки до септември, чиито условия не бяха оповестени. Гърция се надява да започне нов кръг от преговори през следващия месец, но не е ясно дали до 1 май ще бъде постигнато ново споразумение.
„Никой не може да каже колко близо или далеч сме от сделка“, коментира Петрос Варелидис, главен секретар на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда, отговарящ за водните ресурси.
Фермерите в очакване
При протестите в Кастани фермерите подредиха над 100 трактора в знак на недоволство. Освен несигурността около споразумението, те се борят и с високите енергийни и производствени разходи.
„Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това означава смърт“, казва 59-годишният Никос Попцоглу, чиито земи разчитат на вода от България. Още преди изтичането на договора през миналата година продукцията на полетата му е намаляла с 30-40% заради сушата.
Димитрис Дракудис, ръководител на местната асоциация на фермерите, подчертава, че България е единственият източник на вода за региона. Според местни и правителствени служители водохранилището в района тече и не може да задържа вода.
„Проблемът е, че в продължение на 60 години не е правено нищо – няма инфраструктурни проекти и поддръжка“, обяснява Дракудис.
Водната криза в България
През 2024 година България се сблъска с тежка водна криза, засягайки близо 500 населени места в 105 общини. Сред най-засегнатите региони бяха Ловеч, Плевен и Шумен. През октомври Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви, че наличният полезен обем в значимите язовири в страната е намалял с 88 млн. куб. м само за месец. Към края на октомври този обем възлизаше на малко над 2.3 млрд. куб. м – 49.8% от общия капацитет на язовирите.
Ситуацията в язовирите, които се използват за питейно водоснабдяване, като „Тича“, „Камчия“, „Ястребино“, „Ясна поляна“, „Асеновец“, „Среченска бара“, „Йовковци“, „Калин“ и „Карагьол“, остана критична до края на годината. Причина за това е липсата на пролетно пълноводие и изключително сухата година като цяло.
Допълнителен проблем се явяват загубите на вода, които достигат 61% според данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2022 г.
Какво предстои?
Докато България и Гърция търсят решение, земеделците в Еврос и българските градове, страдащи от недостиг на вода, остават в очакване. Преговорите между двете страни трябва да намерят баланс между националните интереси и регионалната стабилност, като същевременно се адресира по-големият проблем – все по-острата водна криза в Югоизточна Европа.
