Съдържание
България с една от най-ниските безработици в ЕС и рекордна заетост сред младите висшисти
Безработицата в България остава сред най-ниските в Европейския съюз, показват последните данни на Евростат. В същото време страната ни отчита най-висок дял на млади висшисти, които намират работа скоро след дипломирането си. Паралелно с това обаче продължава тенденцията към нарастващ внос на работна ръка.
3,3% безработица у нас
През декември нивото на безработица в България е 3,3%, което е почти двойно по-ниско от средното за ЕС. По този показател страната ни се нарежда сред държавите с най-стабилен пазар на труда.
Най-висока безработица се отчита във Финландия, Швеция и Испания. В Испания около 2,5 милиона души в трудоспособна възраст са без работа, което означава, че приблизително всеки десети испанец търси заетост. Над 7% безработица има още във Франция и Гърция. В България хората без работа, но активно търсещи такава, са около 100 хиляди.
Работим повече седмично, но по-кратко през живота
Средната работна седмица в Европейския съюз е 36 часа. В България тя е с един час по-дълга, което ни поставя на второ място по продължителност на работното време след Гърция. След нас се нареждат Полша и Румъния.
В Нидерландия работната седмица е най-кратка – около 31 часа. Въпреки това нидерландците имат най-дълъг трудов живот – средно 44 години. В България средната продължителност на трудовия живот е около 35 години, което ни поставя сред държавите с най-кратка професионална активност. Така се оформя интересен контраст – работим повече часове седмично, но приключваме трудовия си път по-рано от повечето европейци.
България е лидер по заетост на млади висшисти
Една от най-положителните тенденции на пазара на труда у нас е свързана с реализацията на младите хора с висше образование. България оглавява европейската класация по дял на млади висшисти, които намират работа между една и три години след дипломирането си.
95,5% от българите на възраст между 20 и 34 години започват работа в този период. Средното ниво за Европейския съюз е 87%. Най-сериозни затруднения при реализацията си срещат младите хора в Гърция и Италия, където заетостта сред висшистите пада под 80%.
Над 110 000 чуждестранни работници за шест години
Въпреки ниската безработица, нуждата от чуждестранна работна ръка остава трайна тенденция. По данни на социалното министерство броят на чуждите граждани, започнали работа в България в периода 2020–2024 г., надхвърля 110 хиляди души.
Най-силен ръст е отчетен през 2023 г., когато почти 35 хиляди чужденци са започнали работа у нас. През миналата година се наблюдава спад до около 25 хиляди.
Около 80% от тях са получили разрешителни за сезонна заетост – основно в курортите по Черноморието и в планинските райони. Най-често сезонните работници идват от Узбекистан, Киргизстан и Турция.
Над 4000 души са получили краткосрочни разрешителни за работа до 90 дни, а повече от 1000 са подписали дългосрочни трудови договори. Те са предимно от Турция, Република Северна Македония и Индия. Част от наетите – 72 души от Сърбия, Молдова и Украйна – са доказали български произход.
Най-много чуждестранни работници пристигат от Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал и Индия. Те са заети основно в хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство, строителството, индустрията и транспорта. Висококвалифицираните специалисти намират реализация предимно в здравеопазването и IT сектора.
