България е сред най-сериозно засегнатите държави от горските пожари в Европа през 2024 година. Тревожната новина беше оповестена наскоро от Европейската комисия, но остана почти незабелязана в публичното пространство. Наред с това, едва 22% от полезащитните пояси в страната са в добро състояние, а ако не бъдат взети спешни мерки, съществува реална опасност Добруджа да се превърне в полупустиня.
„Очакваме не само спад в добива на дървесина, но и намаление на земеделските добиви с до 30%. Над 50% от територията на страната вече е демографска пустиня“, алармира инж. Петър Дишков, лесовъд и експерт от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).
Още в началото на годината ректорът на Лесотехническия университет в София доц. Христо Михайлов призова за реални действия по отношение на управлението на горските ресурси. Според него е наложително да се прекратят политическите акции и да се даде възможност на професионалистите да вършат своята работа.
В последните години се наблюдава вълна от популизъм относно състоянието на българските гори. В обществото масово се разпространяват фалшиви твърдения – например, че „всяка час изчезва гора с размера на футболно игрище“. Това не отговаря на истината. Данните показват, че горските територии у нас продължават да нарастват, макар и с по-бавни темпове.
Различни неправителствени организации настояваха за въвеждане на мораториуми, забрани и ограничения върху сечите. За широката публика това звучи логично, но според лесовъдската наука подобен подход е погрешен. Ако искаме здрави и устойчиви гори, те трябва да бъдат управлявани чрез редовни сечи, сочи изследване на Университета на Невада, Рено. Стопанисваните гори са по-устойчиви на пожари, по-здрави, задържат по-ефективно повърхностните води и подпомагат съхраняването на водните ресурси.
Какво е състоянието на горите в България?
В момента горите заемат около 39% от територията на страната и се намират в относително добро състояние. Основният проблем е свързан с намаленото активно управление. Горите застаряват, а липсата на равномерно възрастово разпределение създава риск от масово съхнене и заболявания. Както обществото не може да функционира без млади хора, така и горите нямат бъдеще без млади насаждения.
Изключение правят старите и първични гори, с които страната ни се гордее. България вече е изпълнила ангажиментите си по Европейската стратегия за горите 2030 и стратегията за биоразнообразие – 30% от територията на страната е под защита, от които 10% – под строга охрана. Тези гори трябва да бъдат опазени, за да се учим от тях. Но останалите гори са уязвими.
По официални данни 36% от българските гори са издънкови, 12% са нискостеблени, а 27% са иглолистни култури с ограничена дълговечност. Без активни мерки, тези гори са изложени на риск от съхнене, вредители и пожари.
Сечта не е враг на гората – напротив
Пословицата „Полето иска мотика, а гората – секира“ изразява народна мъдрост, основана на вековен опит. Сечта трябва да се извършва научнообосновано и природосъобразно – съгласно утвърдените практики в лесовъдството, чиято традиция у нас датира от над четири века. В Западна Европа над 90% от добива на дървесина се осъществява механизирано. Министерството на земеделието и храните в България прави стъпки към въвеждане на модерни технологии, но често е обект на атаки от страна на екоорганизации.
Икономически сигнал: инвеститори напускат сектора
През последните години дърводобивният сектор у нас бележи рекорден спад. Бизнес климатът се влошава, а водещи инвеститори се оттеглят. За разлика от България, страни като Полша планират да обявят дървесината за национално и стратегическо богатство, както на национално, така и на европейско ниво.
Дървесината е възобновяем ресурс, който поглъща въглероден диоксид и има ключова роля в Зелената сделка, Европейската стратегия за горите и инициативата „Нов европейски Баухаус“. Отговорността е наша – дали ще позволим тази ценна суровина да изгние и изгори, или ще я оползотворим устойчиво в интерес на икономиката, природата и бъдещето?
