България е сред страните с най-висока консумация на алкохол в Европа и света. Според данни на Световната здравна организация (СЗО) за 2022 г., средното годишно потребление на чист алкохол на човек над 15 години у нас е 11,2 литра. От тях 4,7 литра се падат на бира, 1,2 литра – на вино, 5,1 литра – на силни алкохолни напитки, а останалите 0,2 литра – на други видове алкохол. Докато за някои това може да изглежда нормално или дори повод за гордост, икономистите от Института за пазарна икономика предупреждават за сериозните последици от високото потребление на алкохол.
На пръв поглед числата не звучат особено тревожно, но тук става въпрос за литри чист алкохол, а не за брой напитки. Например, 4,7 литра чист алкохол от бира се равняват на около 188 стандартни бутилки от 500 мл с 5% съдържание на алкохол. При виното 1,2 литра чист алкохол съответстват на 13,3 бутилки по 750 мл с 12% алкохол. А 5,1 литра чист алкохол от силни напитки се равняват на 18,2 бутилки спиртни напитки по 700 мл с 40% алкохол.
Това означава, че средно за една година българинът над 15 години консумира по една бутилка бира (500 мл) на всеки два дни, по една чаша вино (150 мл) на всеки четири дни и по една малка чаша (50 мл) дестилиран алкохол на всеки два-три дни. Според експертите тази оценка е консервативна, тъй като данните на СЗО се базират на официално отчетено производство и продажби и не включват домашно произведен алкохол.
Освен средната консумация, важно е да се отчита и делът на хората, които редовно употребяват алкохол. По данни на СЗО за 2025 г., 9,1% от лицата над 15 години са тежки хронични пиячи, като при мъжете този дял достига 16,6%, а при жените – 2,1%. Като тежки пиячи се определят тези, които ежедневно консумират над 60 мл чист алкохол – еквивалент на 1,2 литра бира, 500 мл вино или 150 мл дестилирана напитка.
Високото потребление на алкохол води до сериозни здравни последици. По данни на СЗО за 2019 г., средният брой години, прекарани в болест (DALYs), поради употребата на алкохол, е 6,4 години за населението над 15 години – 9,5 за мъжете и 2,7 за жените. Това показва средна загуба на над 6 години живот в добро здраве заради алкохола.
Смъртността също е значителна. Възрастово коригираният брой на смъртните случаи на 100 000 души за 2019 г. е 38,9, като при мъжете е 70,3, а при жените – 13. Смъртността от рак поради алкохол е 10,7–18,9 при мъжете и 4,3 при жените, а от чернодробна цироза – 15,7–27,5 при мъжете и 5 при жените. При трагични случаи на пътни инциденти процентът е 4,1 за общото население, 6,8 за мъжете и 1,4 за жените, което показва, че мъжете понасят значително по-високи вреди.
Проблемът засяга и младите. Според Европейския училищен изследователски проект ESPAD за 2024 г., над 40% от българските ученици са опитали първата си чаша алкохол под 13-годишна възраст, а над 14% са се напили за първи път под 13 години. Близо 25% са консумирали алкохол поне 10 пъти през годината, а над 25% – 3–9 пъти. Над 73% смятат, че лесно могат да се сдобият с бира, при виното – над 62%, а при силни напитки – над 56%, което показва неефективен контрол върху продажбата на алкохол на непълнолетни.
Икономическият аспект също е важен. Акцизите върху алкохолните напитки в България са сред най-ниските в ЕС. За стандартен кен бира с 5% алкохол акцизът е 0,096 лв., за дестилиран алкохол – 3,08 лв. за бутилка от 700 мл с 40% съдържание, а виното не се облага с акциз – както и в още 9 други страни от ЕС. В средносрочен и дългосрочен план се очаква повишаване на акцизите, което вероятно ще повлияе на поведението на потребителите и ще намали консумацията.
