Съдържание
На 1 януари 2026 г. България официално се присъединява към еврозоната като пълноправен член. С този акт завършва дългият процес на евроинтеграция, започнал на 1 януари 2007 г. с приемането на страната ни в Европейския съюз. Единната европейска валута ще замени българския лев – институция с над 140-годишна история.
Раждането на националната валута
Българският лев е създаден през 1880 г., като първоначално е бил приравнен към златния френски франк. В края на своята история, след въвеждането на Валутния борд през 1997 г., националната ни валута бе обвързана първо с германската марка, а от 1999 г. – с еврото.
В първите години след Освобождението левът се налага постепенно. До края на 1886 г. в страната паралелно циркулират турски, румънски, сръбски и руски парични знаци, докато закон не преустановява ползването на чужди монети.
Монети и златен стандарт
Първите български медни монети (2, 5 и 10 стотинки) са отсечени във Великобритания през 1881 г. Последват ги сребърни емисии, а до началото на Първата световна война левът е изключително стабилна и конвертируема валута в цяла Европа благодарение на членството ни в Латинския монетен съюз.
Особено ценни са златните емисии на Княжество и Царство България. През 1894 г. и 1912 г. са отсечени монети с номинали от 10, 20 и 100 лева. Днес те имат огромна нумизматична стойност – преди две години на престижен международен търг монета от 100 златни лева бе продадена за рекордната сума от 75 000 евро. Този интерес се обяснява с нарасналия брой български колекционери и предстоящото ни влизане в еврозоната.
Историята на банкнотите
През 2025 г. се навършиха 140 години от пускането на първите български банкноти. През 1885 г. БНБ получава монополното право да издава хартиени пари, а първите серии (20 и 50 лева злато) са отпечатани в Санкт Петербург. По това време всеки е можел да обмени банкнотите си срещу съответната стойност в злато – гаранция за финансовата мощ на държавата до избухването на войните.
Интересен факт е, че първата българска банкнота от 20 лева злато е съхранена и до днес – тя може да бъде видяна в Регионалния исторически музей в Габрово.
От социализма до Валутния борд
До 1952 г. всички български пари се секат и печатат в чужбина. През същата година в София е създаден държавният Монетен двор. През втората половина на ХХ век се появяват емблематичните банкноти с лика на Георги Димитров, Шипка и прочутата „гроздоберачка“.
След промените от 1989 г. България преминава през период на галопираща инфлация, кулминирала в тежката криза от 1996–1997 г. Стабилността бе възстановена с въвеждането на Валутния борд и деноминацията през лятото на 1997 г. Оттогава в обращение са съвременните банкноти, изобразяващи видни личности като Паисий Хилендарски, Стефан Стамболов, Алеко Константинов и Пенчо Славейко.
Преходът към еврото на 1 януари 2026 г. е естествено продължение на този исторически път, осигурявайки на България място в сърцето на европейската финансова система.
