Български учен с 1 млн. евро за пробив в изследването на рядка болест – проф. Албена Йорданова
Българският учен проф. Албена Йорданова получи финансиране от 1 милион евро, за да продължи изследванията си върху рядка наследствена форма на болестта на Шарко-Мари-Тут – тежко неврологично заболяване, което води до прогресивна инвалидизация. За отличието тя съобщи в интервю пред БНТ.
Средствата са осигурени чрез Фондация на крал Бодуен, след като белгийската фамилия Женере завещава цялото си имущество с условието то да бъде използвано за научни изследвания и лечение на пациенти. Фондацията решава финансирането да бъде насочено към редки заболявания, а проф. Йорданова е избрана за осмия носител на престижната награда. Сумата от 1 млн. евро се предоставя за период от четири години.
„И аз съм, за мое голямо щастие, осмият победител в това огромно състезание и тази година аз съм носителят на тази престижна награда“, заяви проф. Йорданова пред БНТ.
Изследванията ѝ са фокусирани върху изключително рядка форма на болест на Шарко-Мари-Тут, установена едва в шест семейства по света – от България, Съединените щати, Белгия и Китай. Заболяването причинява атрофия на горните и долните крайници, затруднено движение и тежка инвалидизация. Към момента то остава нелечимо.
„Нелечима е цялата група от заболявания на Шарко-Мари-Тут, както и тази специфична форма, върху която в началото ще се концентрирам. Тя ще бъде като отворена врата, през която да влезем, за да разберем по-добре как изобщо протича болестта“, обясни ученият пред БНТ.
Екипът на проф. Йорданова работи в сътрудничество с учени от Университета в Антверпен, Медицинския университет в София, както и с американски и британски специалисти. Целта е да се изясни как периферните нерви дегенерират и как този процес може да бъде спрян или поне забавен.
Още преди 18 години именно проф. Йорданова и нейният екип откриват българското семейство и идентифицират гена, причиняващ заболяването. По-късно те създават модел на болестта при плодови мушички (дрозофили), което позволява по-задълбочено разбиране на механизмите ѝ при хората. Един от американските пациенти дори дарява тялото си за научни изследвания – жест, който подчертава надеждата, свързана с работата на българския учен.
Новото финансиране дава реален шанс за напредък в разбирането на заболяването и приближава научната общност до бъдещи терапии, които биха могли да предотвратят или поне да спрат развитието на болестта.
