Данните на НСИ за пазара на труда през 2024 г. показват тревожна тенденция – безработицата е достигнала естествения си минимум, а заетостта е в своя пик, което поставя сериозни предизвикателства пред бъдещия икономически растеж.
Според икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) незначителните промени в ключовите показатели – коефициентът на безработица е 4,2% (намаление с 0,1 процентни пункта спрямо 2023 г.), а коефициентът на заетост сред хората на възраст 15-64 г. е 70,9% (увеличение с 0,2 процентни пункта) – сочат, че настоящият модел на заетост е изчерпан и без целенасочени политики пазарът на труда няма да се развива.
Какви са възможностите за промяна?
1. Активиране на неактивните и мотивиране на обезкуражените
През 2024 г. броят на обезкуражените – хора, които биха работили, но не търсят активно работа – остава 24 хиляди. В същото време над 1 милион души са извън трудовия пазар, като по-голямата част от тях са жени. Липсата на политики за привличането им към заетостта спъва икономическия растеж.
2. По-ефективно включване на младите и жените
Проблемът с ниската заетост сред младите хора (15-24 г.) се задълбочава, като безработицата сред тях расте. Сериозен е и делът на т.нар. NEETs – младежи между 15 и 29 години, които нито учат, нито работят (12,7%).
При жените трудовата активност остава значително по-ниска в сравнение с мъжете, а разликите в заплащането и заетостта са видими. Данните показват, че единственият фактор, който елиминира този дисбаланс, е образованието – при висшистите разлика между половете почти няма, докато при хората с по-ниско образование тя е осезаема.
3. Образование, квалификация и връзка с пазара на труда
Един от най-големите проблеми на бизнеса е недостигът на кадри. В следващите 3-5 години работодателите ще се нуждаят от поне 500 000 души допълнителна работна сила. В същото време:
-
Почти половината висшисти работят на позиции, за които висше образование не е необходимо.
-
Половината от учащите в професионални гимназии не намират работа по специалността си.
Връзката между образованието и пазара на труда е прекъсната, а активните политики залагат предимно на субсидирана заетост вместо на квалификация и преквалификация. Липсата на ефективни програми за обучение допълнително утежнява проблема.
4. Привличане на нови работници – завръщащи се българи и чужденци
През последните години механичният прираст на населението остава положителен, което дава надежда за стабилизиране на пазара на труда. В следващите пет години работодателите ще търсят още половин милион души, а ключът към решението е в по-активни политики за завръщане на българите от чужбина и привличане на квалифицирани работници от ЕС и трети страни.
