Българският спорт е явление, което заслужава да бъде изучавано специално. Защото напук на мизерния бюджет, липсата на спонсори, постоянните скандали във федерациите и хаоса в олимпийския комитет, той не просто оцелява, а върви напред. Министрите на спорта се сменят на всеки няколко месеца, условията не се подобряват, но резултатите са налице. И то въпреки всичко.
На последните две олимпиади България стабилно записа по три златни медала. И не само в маргинални дисциплини, а в спортове с огромна световна аудитория – тенис, баскетбол, плуване, лека атлетика, спортна гимнастика, ски, сноуборд, биатлон. Спортът у нас продължава да ражда шампиони, понякога дори чрез натурализация – процес, който също изисква умения и визия.
Ако някога България бе символизирана основно с имена като Христо Стоичков, Стефка Костадинова и Йордан Йовчев, днес новата вълна е водена от Григор Димитров, Александър Везенков, Карлос Насар и други. Те са първото, за което се сещат хората, когато чуят „България“.
Българският спорт винаги е бил парадоксален феномен. Нямаме една свястна пързалка, а сме имали двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне. Имаме само детска шанца в Самоков, но пак изпращаме ски скачачи на световно ниво. Алберт Попов върна България на картата на алпийските ски след десетилетия забрава.
След олимпиадата в Сидни през 2000 г., където спечелихме пет златни медала, настъпи дълъг период на безвремие. Последваха няколко олимпиади без титли, преди да дойде фурорът в Токио и Париж.
Как се обяснява този феномен? Мнозина търсят причината в българската народопсихология – българинът сякаш намира сили да блесне, когато го отписват. Но дори това не може напълно да обясни явления като Карлос Насар – доминация, невиждана от времето на Наим Сюлейманоглу. Насар е състезател, за когото няма „по-добър“ – той е най-добрият, точка.
Футболът – тъжното изключение
На този фон българският футбол е тъжно изключение. Вместо прогрес – регрес. Българският футболист като че ли изчезна. Няма и таланти от български произход в чужбина, които да подсилят националния отбор.
С уважение към Лукас Петков и Фабиан Нюрнбергер, те не са суперталанти. Поне показват тактическа дисциплина – нещо, което липсва тук.
Леката атлетика може и да е в криза, но поне има надежди за ново поколение. Футболът няма дори това. Юношеските резултати срещу Гибралтар и Лихтенщайн са отчайващи, а отбори като Испания ни побеждават с почти двуцифрени резултати. Ако УЕФА не реши да организира европейско първенство с 55 отбора, шансовете ни за класиране са минимални.
Вдигането на тежести – от фалит до три златни
Вдигането на тежести преживя истински кошмар. Преди година федерацията бе пред фалит – финансирането бе спряно, парите липсваха, а никой не потърси отговорност. Единственият спасител се оказа служебният министър Георги Глушков, благодарение на когото Карлос Насар и Божидар Андреев не гледаха Олимпиадата по телевизията.
След тежък старт на новото ръководство начело със Стефан Ботев и помощта на Делян Пеевски федерацията оцеля. И започна работа от нулата.
Карлос Насар не е сам. На европейското първенство златни медали спечелиха още Ангел Русев и Иван Димов, а при дамите – Мария-Магдалена Кирева – нещо невиждано от десетилетия.
Борбата – между медали и скандали
И в борбата успехите не липсват. Семен Новиков и Магомед Рамазанов донесоха първи златни медали в класическата и свободната борба от десетилетия насам. Но тези успехи доведоха до нови скандали – спорове за натурализираните състезатели и борби за власт в централата.
Проблемът остава – липса на български кадри, особено при мъжете. Единствено женската борба все още разчита основно на родни състезателки.
Исторически пробив в зимните спортове
Зимните спортове също записаха пробиви. След десетилетия на застой българските състезатели отново печелят уважение и медали, а погледите вече са насочени към предстоящата Олимпиада в Кортина.
Българският спорт живее – въпреки всичко
Българският спорт продължава да удивлява света – въпреки липсата на условия, въпреки институционалната безотговорност, въпреки скандалите. Той се движи напред, напук на логиката.
И най-хубавото е, че въпреки трудностите, винаги има за кого да се гордеем. Винаги има нови имена, които вдъхновяват следващите поколения.
