След близо шест десетилетия вярна служба машините, които революционизираха банкирането, бавно, но сигурно се оттеглят от сцената. Банкоматите – някога символ на удобството и иновацията – днес са изправени пред залеза на своята ера, изместени от мобилни приложения, виртуални валути и безконтактни плащания.
Пандемията се оказа повратна точка. С бързия преход към безкасови разплащания както в големия, така и в малкия бизнес, обществото окончателно започна да се отдалечава от банкнотите и монетите. Някога емблема на модерността, банкоматът сега се възприема като ретро реликва.
Историята започва на 27 юни 1967 г. в Енфийлд, Северен Лондон, където Barclays инсталира първия банкомат в света. Идеята се ражда, когато изобретателят Джон Шепърд-Барън пристига с минута закъснение пред затворената си банка. Вдъхновен от машините за шоколад, той си представя устройство, което вместо сладки да „раздава“ пари.
Първите устройства използвали радиоактивни ваучери с въглерод-14, кодирани със секретна комбинация, валидна за шест месеца. Технологията била примитивна, но революционна. Машините бързо печелят популярност, но и създават логистични затруднения – например, изчерпването на пари през уикендите.
С времето банкоматите стават по-умни – вече не само раздават пари, но и приемат депозити, показват баланси, извършват преводи. Но колкото повече нарастваха възможностите им, толкова по-бързо нарастваше и конкуренцията от страна на онлайн банкирането.
Днес банкоматите са все още тук, но активността около тях драстично намалява. Според проучване на Gallup, 64% от американците вярват, че страната ще стане безкасово общество в рамките на техния живот. Макар в момента в САЩ да работят над половин милион банкомата, делът на хората, които предпочитат плащане в брой, е все по-малък – особено сред по-високодоходните групи.
Финансовите институции също допринасят за тази промяна. Поддръжката на банкомати е скъпа – и когато използването им намалява, банките започват да прехвърлят разходите върху клиентите чрез такси. Днес, за разлика от преди години, дори най-обикновеното теглене на пари може да струва сериозна сума, особено ако не сте клиент на конкретната банка.
В България тенденцията не е по-различна. По данни на БНБ броят на активните банкомати у нас намалява с между 1 и 5% годишно. От пика си през 2016 г., когато те са били над 5750, броят им е спаднал с около 400 устройства. Най-силен е бил спадът през периода на пандемията, който съвпада и със закриване на десетки банкови клонове.
По-притеснително е, че банкомати изчезват предимно в отдалечени и слабо населени райони. Това означава затруднен достъп до пари в брой за възрастни хора, хора с увреждания и социално уязвими групи. За някои едно пътуване до град с банкомат означава разходи, време и усилия, които не могат лесно да си позволят.
Технологиите напредват и някои финансови компании вече експериментират с банкомати без физически клонове. Но в България преобладаващата част от машините все още са собственост на банки – и три от петте най-големи банки в страната отчитат ежегоден спад в броя им.
Прогнозите са ясни: очаква се бавна пауза в процеса на премахване на банкомати до въвеждането на еврото през 2026 г., след което спадът вероятно ще продължи с ускорени темпове. Дори се говори за негласно споразумение между банките да задържат съществуващите АТМ мрежи до пълната замяна на лева с евро.
Междувременно дигиталното банкиране продължава да печели терен с бързи темпове. Мобилните приложения, криптовалутите и финтех решенията обещават персонализирани услуги, които някога изглеждаха немислими. Възможно ли е банкоматите да се трансформират в „умни“ устройства с лицево разпознаване и гласови асистенти? В технологичната надпревара бъдещето е винаги една стъпка напред.
Едно е сигурно – банкоматите, както ги познаваме, бавно, но неумолимо, си тръгват от сцената. И с тях – една цяла епоха от банковата история.
