„Марти е със 100% ТЕЛК, а аз съм негов личен асистент. Ходим редовно на рехабилитация и при логопеди. Той говори и може да се води разговор с него, но не мога да преценя какво точно помни и какво – не. Разпознава хората. Дясната му ръка трепери, ходи накриво, стъпва на пръсти и все още не е стабилен. Сам не може да се справя с нищо“, разказва пред вестник „Телеграф“ бащата на 4-годишното дете – Мирослав.
Момченцето пострада тежко при жестоката катастрофа, причинена от 18-годишния Никола Бургазлиев в средата на август миналата година в Слънчев бряг. Тогава младежът, управлявайки АТВ, връхлетя върху група пешеходци, сред които били Марти и неговата 35-годишна майка Христина. Детето оцеля по чудо, но майка му загина на място.
Фаталният инцидент стана на 14 август. След катастрофата Бургазлиев първоначално бе поставен под домашен арест, но впоследствие отново бе задържан. Разследването установи, че преди да се качи на АТВ-то, той е употребил марихуана. Заради съмнения за предубеденост на местните разследващи и след протести от страна на близките на загиналата жена, делото бе поето от Националната следствена служба. След като бе открита дрога в кръвта на Бургазлиев, обвинението бе преквалифицирано в по-тежко – причиняване на пътнотранспортно произшествие под въздействието на наркотични вещества и при евентуален умисъл. Законът предвижда за подобно престъпление наказание до 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор.
Първоначално защитата на обвиняемия твърдеше, че АТВ-то не е било технически изправно, но извършената автотехническа експертиза категорично опроверга тази версия – машината е била напълно изправна.
„Искам Бургазлиев да получи най-тежкото наказание, което законът позволява“, казва почерненият съпруг на Христина. По думите му справедливост за случилото се няма как да има. „Уби ми жената, а детето ми едва оцеля“, добавя той.
Мирослав признава, че се опитва да се справя сам с всичко, а децата са единствената му опора, за да не се срине напълно. „Много ми е трудно. Не мога да си стъпя на краката. Не мога да бъда едновременно и майка, и баща. Нашите идват от време на време, но не са оттук. Няма човек до мен всеки ден. Сам се грижа за двете деца“, споделя той.
Ежедневието му преминава в грижи и постоянни ангажименти. „Водя големия син на училище и после го взимам. След това следват рехабилитациите с Марти“, разказва бащата.
По-голямото дете също преживява тежко трагедията. „Той е много объркан, макар че не го показва. Ходи на психолог. Понякога става агресивен към другите деца, а преди никога не е бил такъв. Това е неговият начин да изрази болката си“, казва Мирослав.
Самият той също търси помощ от специалист, но признава, че не може да приеме случилото се. „Още съм в шок. Не мога да повярвам, че това се случи. С това си лягам и с това ставам. Нямам нито един спокоен сън. Това никога няма да излезе от мен“, завършва почерненият баща.
