Бащата на убитата на пътя 15-годишна Божидара: България уби детето ми, отказвам се от нея

Заедно с цялото ми семейство ще имигрираме, тук смъртта не означава нищо

„Категорично ще се откажа от България и от гражданството ми! Цялото ни семейство ще го направи. Това не е държава, а мащеха, която мачка обикновените граждани като нас. Не търся помощ, нито сензация, единствено искам подкрепа за промяна на законите. Почти всеки ден умират деца на пътя, а безхаберието на управляващите е под всяка критика“, каза Данаил Тодоров – баща на убитата на пътя 15-годишна Божидара от Хасково.

Божидара остава завинаги на 15 г.

Миналата сряда Апелативният съд в Пловдив увеличи присъдата на шофьора Мариан Сивов от 1,5 на 2,5 г. затвор. Както и отнемане на шофьорската книжка за 5 години.

На 21 май 2018 г. в Хасково Божидара и сестра й София заедно с тяхна приятелка се качват в автомобил, управляван от познато момче.

Момичето заедно с майка си

„Вместо да ги закара до дома ни, той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч. Момичетата го молят да намали, изплашени. Той им се смее и казва: „Ще ви трябват памперси“, и увеличава скоростта“, разказва Данаил Тодоров.

И продължава: „Минути по-късно – челен удар в кола, извършваща забранен завой, след това – в метален стълб. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В шока и болката си тя поглежда към сестра си София и казва: „Софи, пожелавам ти хубав живот.“ После, в болницата, на леглото, почти без глас, тя ми прошепна: „Тате… тате… нищо не чувствам…“ А аз? Казах: „Спокойно, тате… всичко ще е наред.“ Дадох й обещание. Но какво зависеше от мен?“, споделя почерненият баща.

Шофьорът Мариан Сивов

Откарана в болница „Св. Георги“ в Пловдив, Божидара претърпява спешна операция, но 25 дни по-късно умира от травмите – несъвместими с живота.

„Детето ми почина, защото някой реши, че животът е шега и скоростта е за забавление“, казва Данаил.

7 години по-късно, почерненото семейство още чака справедливост. Делото премина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив. Наложена е присъда 1 година и половина лишаване от свобода и 4 години без книжка. След обжалване във Върховния касационен съд делото е върнато отново в Пловдив. Миналата сряда магистратите увеличиха присъдата на две години и половина.

Колата е смачкана от челния удар

„7 години чаках, търпях, мълчах. Но вече трябва гласност. Предполагам, че присъдата е завишена заради медийния шум. Това означава, че не 9-10 месеца, а година и половина ще си поживее на пансион – ще го хранят, ще работи, ще се разхожда. Човекът, който уби дъщеря ми, не е в затвор, а в общежитие, което си е чист пансион. Пак обжалваме и отиваме на ВКС отново“, каза пред вестника Данаил.

Бащата настоява обвинението да се промени от „причиняване на смърт по непредпазливост“, каквато е масовата съдебна практика за делата за катастрофи с фатални последици, в „предумишлено убийство“.

„И доживотен затвор да му дадат, дъщеря ми няма да се върне. Но ние го правим за всички деца. Не искам да има повече убитата Божидара, убитата Сияна, убитите Ани и Явор… Само през април има над 23 смъртни случая и повече от 110 души с тежки травми от катастрофи“, посочва Тодоров.

Бащата на Божидара разкрива и още един шокиращ факт.

„Шофьорът дори не е задържан след фаталната катастрофа, оставен е без никаква мярка, а прокуратурата не му отне книжката въпреки нашите многократни искания още в досъдебната фаза. Все едно нищо не се е случило. Година след катастрофата е хванат да шофира под въздействие на наркотици на ул.“Дунав“ в Хасково, свалени са му номерата и чак тогава му взимат книжката за 6 месеца. Осъден е условно, получава С категория и днес е професионален шофьор. Това ли е държавата, която защитава децата си? Какъв респект да имат тези шофьори към органите на реда, съдии, прокурори, депутати? Никакъв!“, казва мъжът.

Какво се случва със семейството на Божидара?

„Сестрата на Божидара – София, година след трагедията ни помоли да й издадем пълномощно да напусне страната. Тя не издържа. Виждаше как в България виновните не плащат. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне. Синът ми чака да навърши 18 и също отива зад граница. Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето. Не позволявайте тази история да бъде заглушена“, споделя Данаил.

И добавя: „Преди 30 години баща ми каза, че след 30 г. България ще се оправи. А то какво стана? Сега е още по-лошо, защото сме разединени. Трябва да се обединим. Искам съдиите да дават присъди все едно тяхното дете е убито на пътя. Дали тогава ще присъдят 1,5 г. затвор, ако е убито дете на магистрат или депутат? Не!“, пише България днес.