Миналия петък строителният елит на България – онези, които ядат сутрин сребърна лъжица и вечер подписват договори с шестцифрени числа – се събра на среща с кмета на Пловдив. Сред тях – Илиян Филипов от ПИМК, Христо Разсолков и Максим Митков. Но не, не беше това среща за дарение на стипендии, подкрепа на болници или благоустрояване на градската среда. Не, това беше среща, на която „бедните строители“ се опитаха да извият ръцете на местната власт, защото… общината им бърка в джоба.
Да, правилно прочетохте – милионери протестират, защото ще плащат малко повече за разрешения за строеж. И понеже не получиха това, което искат, сега ще плашат с протест от 5000 души пред Общинския съвет този четвъртък. Демонстрация на „народния гняв“, маскирана като корпоративно недоволство. От 8:30 до 12:30 ч. ще видим сцена, достойна за театър – каски, жилетки, вероятно и клакьори със сълзи на очи, които ще повтарят мантрата: „Общината ни убива!“.
А причината за драмата? Една нова методика. Община Пловдив предлага таксите за разрешение за строеж да се изчисляват ежегодно спрямо процента от проектната стойност на обекта. Това означава, че таксата, която сега е около 5 лв. на кв. м, може да стигне до 12 лв. на квадрат. О, ужас! Седем лева отгоре! За проекти, които струват милиони, това е все едно някой да поиска 50 ст. бакшиш повече за доставка на Bentley.
Строителният бизнес не иска просто да строи – той иска да го прави евтино, безконтролно и с минимален принос към обществото. А когато общината поиска логична корекция, започват заканите, протестите, ултиматумите. Това не е диалог. Това е рекет с каска.
Докато гражданите броят стотинки за сметки и градът се задъхва от трафик, презастрояване и липса на зелени площи, „бедните строители“ искат да строят повече, по-евтино и с по-малък контрол. За тях градът не е общност, а терен – празно платно за още блокове, още молове, още бетон.
Ако тези хора наистина искат да протестират, нека излязат с етикетите на своите печалби, нека покажат колко данъци плащат, нека кажат какви обществени проекти са подкрепили. Тогава може и да чуем някой от техните аргументи. Дотогава – това не е протест. Това е фарс. И Пловдив не заслужава да бъде изнудван с жълтата жилетка като бухалка.
И накрая – ако някой иска да прави бизнес в Пловдив, нека уважава Пловдив. Това включва и цената, която се плаща, за да живеем в по-подреден, зелен и планиран град. Не всичко е бетон, господа.
