Белгийският премиер Барт де Вевер предложи Европа да започне преговори с Русия, като аргументира позицията си с нуждата войната в Украйна да бъде прекратена и с невъзможността, по думите му, Москва да бъде принудена към отстъпление само чрез оръжейни доставки и икономически натиск без пълна подкрепа от страна на САЩ. В интервю за белгийското издание L’Echo той заяви, че след като Европа не може да „сплаши“ руския президент Владимир Путин по военен и икономически път сама, остава да се търси споразумение.
Де Вевер настоя Европейският съюз да получи мандат от държавите членки, за да преговаря пряко с Русия. Според него без такъв мандат Европа рискува да остане извън реалната маса за преговори, докато други сили решават бъдещето на Украйна и сигурността на континента. Белгийският премиер подчертава, че конфликтът трябва да бъде прекратен в интерес на Европа, но в същото време Европа не бива да бъде наивна спрямо Путин. По думите му континентът трябва едновременно да се превъоръжава, да укрепва източния си фланг и в перспектива да мисли за нормализиране на отношенията с Русия, включително с цел възстановяване на достъпа до по-евтина енергия.
Изказването му предизвика незабавни критики в Белгия и в Европейския съюз. Според анализи в европейски медии думите на Де Вевер влизат в противоречие с твърдата линия на ЕС спрямо Москва след пълномащабното нахлуване в Украйна и отварят чувствителен дебат за санкциите, енергийната зависимост и бъдещите отношения с Русия. Коментарите му поставиха под напрежение и вътрешнополитическия баланс в самата Белгия, където коалиционни партньори побързаха да се разграничат от тона и част от внушенията в интервюто.
Белгийският външен министър Максим Прево реагира, като направи важно уточнение: диалог с Русия може да има, но диалогът не означава нормализация. Според него, докато Москва отказва реално европейско участие в преговорите и продължава да поддържа максималистични искания, говоренето за нормализиране на отношенията изпраща сигнал за слабост и подкопава европейското единство. Прево подчерта още, че подкрепата на Белгия за Украйна остава непроменена и че облекчаване на санкциите преди евентуално мирно споразумение не стои на дневен ред.
Реакции дойдоха и от други европейски представители. В Брюксел и в северните и източните държави членки бе подчертано, че връщането към руска енергийна зависимост би било стратегическа грешка. Шведски и литовски представители напомниха, че „евтиният руски петрол и газ“ всъщност излизат скъпо на Европа, когато цената се измерва в сигурност, геополитически натиск и финансиране на руската военна машина. Европейската комисия също продължава да защитава курса към прекратяване на зависимостта от руски енергоносители до 2027 г., а ръководителката на европейската дипломация Кая Калас изрично отхвърли идея за връщане към старите отношения с Москва.
Под натиска на критиките Барт де Вевер по-късно даде пояснение, че думите му се раздухват непропорционално и че той не „се приближава до Путин“. Според него да се говори за преговори е логично, защото те така или иначе се водят, но проблемът е, че ЕС не е на масата, въпреки че плаща голяма част от цената на войната. Белгийският премиер настоя, че не става дума за предаване на Украйна, а за търсене на трайно решение, което да удовлетворява и Киев, и Европа, като бъде съчетано с превъоръжаване и укрепване на източния фланг. Така спорното му изказване не само разпали дебат за бъдещето на отношенията с Русия, но и показа колко разделителна остава темата за мира, санкциите и енергийната сигурност в Европейския съюз, съобщава БТА.
