Популацията на медоносните пчели в Белгия е намаляла с тревожните 22.5 процента през изминалата зима. Този значителен спад подсилва дългогодишните опасения за състоянието на пчелните колонии както в Белгия, така и по света, съобщава белгийската новинарска агенция Белга, цитирана от БТА.
Данните са резултат от мащабно проучване, проведено от Катедрата „Долината на медоносните пчели“ към Гентския университет, в партньорство с Валонския селскостопански изследователски център (CRA-W) и Центъра за изследвания и информация по пчеларство (CARI).
В рамките на изследването са анкетирани 710 пчелари, които съобщават за загубата на общо 1679 пчелни колонии. Докато 10% зимна смъртност се счита за нормална, тазгодишните цифри са значително по-високи. Въпреки че не са безпрецедентни, те са повод за сериозна тревога, според Елен Данелс от Гентския университет.
Дългогодишна тенденция и основни причини
Тези резултати са част от притеснителна тенденция на висока смъртност на пчелите в Белгия, която се наблюдава повече от десетилетие. През 2024 г. средните загуби достигат 22.3%, в сравнение със 17% през 2023 г. Предполагаемите причини са две:
- Вароатоза: Паразитната болест по пчелите – вароатоза, продължава да се разпространява сред кошерите, правейки ги по-уязвими към други фактори. Близо половината от анкетираните пчелари заявяват, че са използвали оксалова киселина в опит да се борят със заразата.
- Азиатски стършели: Нарастващото присъствие на инвазивни азиатски стършели, които се хранят с пчели, също е сериозно притеснение. Макар връзката им с високата зимна смъртност да остава недоказана, близо 10 процента от пчеларите съобщават, че са откривали празни кошери в резултат на нападение от стършели. Опасенията са, че заплахата може да бъде още по-сериозна през пролетта.
Регионалните различия в смъртността са рязко изразени. Брюксел, където е регистрирана най-малката популация на пчели в Белгия, отчита най-високи загуби – 44%. За разлика от него, Фламандски Брабант е с най-ниска смъртност – едва 7.9%.
Глобалната криза с пчелите и нововъзникващи заплахи
Тези национални тенденции отразяват по-широка глобална криза с пчелите. Опрашителите са изправени пред добре документирани заплахи от загуба на местообитания, употреба на пестициди, изменение на климата и болести.
Ново изследване, публикувано от международната научна инициатива „Бий:уайлд“ (Bee:wild), обаче предупреждава, че нововъзникващи опасности ускоряват този спад. Докладът „Нововъзникващи заплахи и възможности за запазване на опрашителите“ изтъква 12 нови риска за опрашителите, формулирани от международен колектив от изследователи. Сред тях са:
- Разбиване на земеделието в резултат на въоръжени конфликти.
- Микропластмаси, проникващи в кошерите.
- Светлинното замърсяване, което намалява опрашването през нощта с над 60%.
- Остатъци от антибиотици, които променят поведението на пчелите.
- Замърсяване на въздуха.
- Използване на „коктейли“ от пестициди.
- Все по-сериозните горски пожари.
Тъй като близо 90% от видовете цъфтящи растения и над 75% от световните хранителни култури зависят от опрашители като пчели, пеперуди, молци, птици и прилепи, докладът подчертава острата необходимост от незабавни, основани на доказателства действия за спиране на техния упадък и за запазване на стабилността на екосистемата.
