На 7 април 2025 г., около 5:30 ч. сутринта, в условия на интензивен снеговалеж, тежкотоварен автомобил, пътуващ по автомагистрала „Тракия“ в посока Пловдив – Бургас, попада в голяма дупка в участък с дългогодишна слава на „черна точка“ в пътната инфраструктура. В резултат – счупен ресьор и удар в мантинелата. На практика, това е поредното доказателство за системен срив в поддръжката и безопасността по ключови пътни артерии.
Веднага след инцидента са уведомени службите чрез телефон 112 и застрахователната компания „Булстрад“. В следващите два часа авариралият камион остава на пътното платно, застрашавайки останалите участници в движението. Около 7:30 ч. на място пристига екип на „Автомагистрали“, чийто служител с обезпокоителна небрежност коментира: „Ааа, ние тази дупка я знаем.“ След което напуска обекта с обещание за бърза реакция.
След още половин час, екипът се връща и извършва „ремонт“ с две лопати асфалт. Без маркировка, без обезопасяване, без никакви мерки за защита на авариралото превозно средство. При опит да бъде потърсена отговорност, служителите предоставят четири конуса и заявяват, че ще си ги потърсят по-късно.
Чак около 9:00 ч. на място пристига и патрул на „Пътна полиция“. Служителите информират, че това е четвъртият инцидент в рамките на едно денонощие на същото място – сигнал, който би трябвало да предизвика незабавна проверка от страна на АПИ и Министерството на регионалното развитие.
Въпреки присъствието на полицията и включена сигнализация, лек автомобил преминава на висока скорост, прегазва конусите и едва не удря хората на място. Шофьорът не спира – продължава, свирейки с клаксона.
Около обяд, служителите на „Автомагистрали“ се връщат с нови сили и с помощта на полицията започват по-сериозно отцепване на участъка. Малко по-късно пристигат и три служебни автомобила, с които започват спешно кърпене на околните дупки, създавайки допълнителни рискове за ПТП в реално време.
Този инцидент е илюстрация на дълбоките структурни проблеми в системата за пътна поддръжка и отговорност в България. Неработещите механизми за превенция, формалното отношение на институциите и пълната липса на адекватна реакция при аварийни ситуации са не просто пропуски, а симптоми на хронична корупция и управленска немощ.
Днес, за щастие, няма жертви. Но докога ще разчитаме само на късмета?
