Бившият кмет на пловдивския район „Северен“ Ральо Ралев заведе дело срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като настоява за обезщетение от 25 000 лева заради лошите условия в ареста, където е бил задържан през 2019 година.
Ралев беше арестуван на 31 май 2019 г. по обвинение, че е поискал подкуп от 60 000 лв. от строителния предприемач Здравко Ангелов, за да съгласува проект за изграждане на жилищна сграда. Шест години по-късно делото е приключило едва на първа инстанция. Пловдивският окръжен съд го призна за виновен и му наложи условна присъда от две години с четиригодишен изпитателен срок. Заедно с него подсъдими бяха и служителката в кметството Даниела Вълова, както и бизнесменът от Карлово Иван Делевски. И тримата са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата, равностойна на поисканото под формата на подкуп.
След ареста си Ралев е бил откаран в ареста на ул. „Г. М. Димитров“ в София. Делото за условията в ареста е заведено точно преди изтичане на давностния срок – на 31 май миналата година. В исковата си молба Ралев описва, че от задържането си до освобождаването му на 4 септември 2019 г. е бил държан при лоши битови условия: недостатъчна жилищна площ, липса на дневна светлина и вентилация, мръсни дюшеци, наличие на хлебарки, постоянен тютюнев дим и тоалетна без преграда. Твърди също, че е бил настанен в килия с двама чужденци, а специфичното му чернодробно заболяване изисквало диета, каквато не му е била осигурена. Добавя още, че му е лекуван счупен зъб без упойка, а без негово съгласие му е направена проба манту.
По делото пред Административния съд в Пловдив свидетелства съпругата му, която посочва, че му е носила храна, но заради липса на хладилник в ареста тя е трябвало да бъде основно консервирана или суха. Негов приятел разказва, че Ралев отслабнал с над 10 килограма, тъй като храната била „ужасна“ и той се хранил основно със солети.
Медицинската документация по делото потвърждава, че Ралев страда от чернодробно заболяване, но по време на престоя му не е предписана специална диета. Установено е, че лекуваният зъб е бил умъртвен, което не налага използване на упойка, а направената му манту проба не е ваксина, а диагностичен тест за туберкулоза. Отхвърлено е и твърдението, че е бил в килия с чужденци – лицата са били с двойно гражданство (българско и сирийско). Преглед на вещите, изпращани от близките му, показва наличие на цигари, което поставя под съмнение оплакването, че другите задържани пушат безконтролно.
Въпреки това съдът е приел, че част от условията в ареста не са били подходящи – най-вече поради липса на достатъчна жилищна площ. Присъденото обезщетение е в размер на 1500 лв., като решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд.
