Държавата прави пореден опит за намеса в частния сектор с предложението за създаване на държавна верига магазини, заяви за Forbes България Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).
Коментарът му идва след вчерашното заседание на бюджетната комисия в Народното събрание, където набързо беше прието предложението за създаване на такъв тип търговска мрежа. Основната идея е да се предлагат хранителни продукти на по-ниски цени, но според бизнеса мярката крие сериозни рискове.
Какво предвижда предложението?
Предложението беше внесено между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет и предвижда:
- Създаване на държавно дружество към Министерството на земеделието, което ще управлява 100% от капитала.
- Надценка върху храните до 10% в държавните магазини.
- Начален капитал от 10 млн. лева и срок от 1 месец за учредяването на дружеството.
- Целта – да се пресече спекулата, да се подкрепят производителите и да се осигури контрол върху качеството на стоките.
Бизнесът: Намеса в пазарната икономика, която няма да проработи
„Идеята за държавни магазини противоречи на логиката на пазарната икономика – тя е фалирала като теория и практика многократно, включително в България,“ заяви за Forbes България Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ).
Той подчерта, че такъв прецедент няма в Европа, с изключение на регулираната продажба на алкохол в някои скандинавски страни (държавните магазини за спиртни напитки в Швеция).
„Дори и да премине всички регулаторни тестове, тази верига магазини ще бъде първият празен магазин от години насам,“ допълни Вълканов.
Скептицизъм и финансови съмнения
От БСК също изразиха резерви към предложението. Според тях държавата трябва да намали административната тежест за бизнеса, вместо да създава конкурентни структури с пари от данъкоплатците.
„Предвидените 10 млн. лева са крайно недостатъчни за изграждането на такава мрежа. Само инвестицията за един модерен търговски обект е около 20 млн. лева,“ коментира Попдончев.
Според него, ако целта е широка мрежа от малки магазини с евтини хранителни продукти, ще са необходими десетки пъти повече средства.
Държавни магазини в пощенските станции?
Една от обсъжданите идеи е тези магазини да се помещават в пощенските станции в страната. Бизнесът обаче е категоричен, че това не е реалистично.
„Пощите не са пригодени за търговски обекти – има строги изисквания за съхранение на храни, пожарна безопасност и други регулации. Ако тази идея се осъществи, сградите ще трябва да се ремонтират и да се променят предназначението им,“ коментира Попдончев.
Опит за контрол върху цените?
Според Министерството на земеделието решението е свързано и с предложението за Закон за агрохранителната верига. Целта е да се наложат правила, които да доведат до по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата на доставки.
Министърът на земеделието Георги Тахов заяви, че търговците прибират най-голямата част от печалбата, вместо тя да остава при производителите и преработвателите.
„Регулирайки тези отношения, сме убедени, че ще повлияем и на крайните цени,“ каза министърът.
Икономисти: Неуспешен модел
Според бизнеса това е погрешен подход. Попдончев даде пример с Хърватия, която прилага таван на цените повече от две години, но списъкът със стоки непрекъснато се разширява, което доказва, че мярката не работи.
Какво следва?
Предложението беше вкарано в последния момент между двете четения на бюджета и вече е прието в бюджетната комисия. Очаква се да бъде гласувано в пленарната зала.
„Но това нито е правилният подход, нито ще доведе до по-добри условия за българските производители и потребители,“ завърши Попдончев.
