През 2025 година българските граждани ще работят близо 154 дни, за да покрият данъчните и други публични задължения към държавата. Това означава, че Денят на данъчната свобода ще се отбележи на 3 юни. Според бюджета за 2025 г. консолидираните държавни приходи са заложени на стойност 90,3 млрд. лева. Като се има предвид, че среднодневно се изработват около 590 млн. лева (на база прогнозен БВП от 215 млрд. лв.), за да се попълни държавната хазна, са необходими почти 154 дни, посочват от Института за пазарна икономика.
Този Ден на данъчната свобода настъпва рекордно късно — резултат от значително разширение на бюджета и повишаване на нивото на преразпределение. Приходите в бюджета се очаква да достигнат 41,9% от БВП, което е ръст спрямо нивата от 36–37% през последните години.
Основният акцент в бюджета за тази година е разходната част. Парламентът прие консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лева, което е с над 18 млрд. лева повече в сравнение с 2024 г. Делът на разходите спрямо БВП се очаква да достигне 44,9% — ниво без прецедент през последните две десетилетия. Заложен е бюджетен дефицит от 6,4 млрд. лева, който обаче зависи силно от изпълнението на амбициозната цел за приходи от ДДС. Нарастващият дефицит ще доведе и до увеличение на държавния дълг, като само за 2025 г. се предвижда нов дълг в размер на близо 19 млрд. лева.
В публикуваната от ИПИ бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ се очертават два продължителни периода на бюджетен дефицит през последните над 20 години. Първият период е от 2009 до 2015 г. и обхваща глобалната финансова криза, европейската дългова криза и фалита на КТБ. Вторият период започва след пандемията през 2020 г. и се очаква да бъде по-дълъг и с по-сериозни последици за бюджета. Необоснованото увеличаване на разходите води до висок дефицит и засилва натиска за повишаване на данъчната тежест.
Късното настъпване на Деня на данъчната свобода е сигнал, че в очакване на конвергентните доклади за приемане на еврото, фискалната дисциплина трябва да остане приоритет. Продължителният бюджетен дефицит и високото ниво на преразпределение, както и планираното повишение на осигурителните вноски през 2027 и 2028 г., могат да навредят на конкурентоспособността на страната и да забавят дългосрочния икономически растеж. Настоящата година трябва да бъде използвана не само за подготовка за еврото, но и за възвръщане на здрав разум във финансовата политика — с цел ликвидиране на дефицита, контрол върху растежа на разходите и отказ от очакваното увеличение на осигурителната тежест.
