Защо всеки кмет, общински съветник или заместник-кмет, щом бъде избран, изведнъж се превръща в „богопомазан“? Някак си автоматично става така, че ние – хората, които ги избираме, им дължим всичко. Те вече са над нас. Всичко им е позволено.
Да крадат? Може.
Да лъжат? Може.
Да разполагат с властта за лични нужди – фирмички, обществени поръчки, командировки с петзвездни хотели? Разбира се.
Да си имат любовници? Задължително, защото властта си е афродизиак.
Да правят каквото си искат? Никой не смее да ги спре.
Единственото, на което са подчинени, са партийните си бащици в София. Те дърпат конците, а нашите местни „величия“ само се кланят и изпълняват. Ние? Ние сме публика, статисти в собствения си град.
Пловдив е жив пример за това. Нагледахме се в историята на какви ли не „спасители“ и „месии“:
-
от „умни и образовани“ доктори,
-
през бивши баскетболисти,
-
до млади и надеждни партийни деца,
-
и доказани партийни послушковци.
Всички те обещаваха, че ще направят Пловдив по-добър. А какво стана? Вместо европейски град – приличаме на гето от филмите. Дупки по улиците, мръсотия, хаос в транспорта, висящи клони над главите на хората, безкрайни ремонти и нула перспектива.
Абсурд е, но това е реалността. И докато оставяме „богопомазаните“ да се самозабравят, Пловдив ще тъне в застой и ще прилича все повече на декор за социална драма, а не на град, достоен за култура и бъдеще.
